Адам Блейк - Измамата Мъртво море

Тилмън почти беше успял да се изправи и се бе подпрял на лакът. Взираше се в Куутма с яростта на диво животно. Куутма остави ножа и извади пистолета от кобура. Следващия път, когато Тилмън се хвърли към него, щеше да го простреля в едно от коленете, вероятно в дясното.

— Водата — каза провлачено Тилмън.

— Водата?

Куутма се намръщи на неадекватния коментар.

— Водата е отровена. Келалит. Същата отрова, която ние, Предвестниците, взимаме, за да увеличим силата и скоростта си. А когато концентрацията му е по-висока от пет на милион, тогава има способността да парализира и убива. Ти си поел много малка доза, защото когато водата стигна до теб, шлюзът едва беше пуснат. Но концентратът изтича в него, докато си говорим, и съотношението се покачва към смъртоносната доза, когато само една глътка от водата може да убива в рамките на минута-две. Мексико Сити ще се превърне в огромно гробище. Когато народът ни се премести, след него не остава нищо, Тилмън. Сеем сол в земята и пепел в небето. Но говорихме за Ребека. Ребека Бейт Евром.

Тилмън се стегна и мобилизира силите си. Скоро щеше да бъде в състояние да се движи, Куутма бе сигурен в това. Но тогава щеше да бъде замаян от келалита, разтворен във водата, и омаломощен и от раните си, нямаше да представлява опасност.

— Келим се избират с лотария — каза Куутма. Чувстваше се така, сякаш строи скеле, на което да обеси Тилмън. Примка на шията му, падащ капак под краката му. — Те отиват във външния свят с фалшиви самоличности, осигурени им от Елохим, и се омъжват. Влизаме в медицинските досиета на всички потенциални съпрузи и ги проучваме за евентуални болести, които семето им може да носи. Ако няма риск, съюзът се одобрява, но само за разплод. Това, разбира се, не е брак в религиозния смисъл на думата. Келим раждат по три деца и след това се връщат. Съпругът се прибира в празна къща, а жената — в истинския си дом, в лоното на племето. Както можеш да си представиш, това е трудна задача: изисква се много усилие, за да се преструваш, че обичаш някого три, четири или пет години; да живееш толкова дълго в сянката на лъжа.

— Не! — изграчи Тилмън. Беше успял да се изправи и направи крачка към Куутма.

Куутма вдигна пистолета, но се спря.

— Беше наистина ужасен нещастен случай — каза с точно такава ярост, каквато беше предвидил. — Вероятността е… две или три хиляди на едно. Никога не съм си мислел, че тя ще изтегли късата клечка. Че тя ще е избраната. Но тъй като аз съм Куутма, реших, че за мен няма да е толкова страшно, колкото за другите. Ще я наблюдавам. Ще продължавам в известен смисъл да съм с нея, макар да не можем да разговаряме. Изпратих я в Англия. Тя срещна теб. Сподели леглото ти и роди деца от теб. Юда, който пред теб наричаше Джуд. Сет. Грейс. Гледах ги как растат и чаках своя миг. До последния ден и час просто чаках. Докато накрая настъпи мигът, когато ми беше позволено да отида в дома й. Мили боже, Тилмън, беше наистина тежко!

Куутма установи, че говори през стиснати зъби и гласът му бе станал дрезгав и приглушен.

— Тя не извърши никакъв грях, разбираш ли? Беше безупречна. И въпреки че се хвърляше в прегръдките ти в края на всеки ден, излизаше неопетнена от този… разврат. Съчувствах й. Толкова много й съчувствах. Понякога…

Защо казваше това? Защо толкова много се отклоняваше от думите, които си бе намислил?

— Понякога хората забравят това. Не се замислят за саможертвата, която Келим правят заради нас. В някои случаи жените се връщат и виждат, че никой повече не ги иска. Като съпруги имам предвид. Никой не иска да се свързва с тях. Съсъдът е чист, казват светите писания, но как може нещо, което е потапяно в мръсотия всяка нощ в продължение на години, да остане чисто? Разбираш ли? Това е мистерия. Свята мистерия. Но аз й предложих… предложих й… себе си.

Куутма примигна, за да прогони сълзите от очите си. Стана на крака и пристъпи към Тилмън. Нещо тайнствено го привличаше към него; вероятно същото изпитваше и Тилмън. Тогава пристъпи към следващия етап на разрушението.

— Казах й, че нищо не се е променило между нас. Че ще я приема, ще се оженя за нея и ще отгледам децата й. Но тя избра смъртта. Чувстваше се така омърсена от докосванията ти, толкова дълбоко покварена, че не можеше да срещне погледа на достоен мъж и да приеме любовта му. Чуваш ли ме, Тилмън?

— Чувам те — промълви Тилмън. — Ти, жалък малък изрод. Тя те е отблъснала. Тя те е отблъснала, защото още е обичала мен.

Куутма изкрещя. Не успя да се въздържи. Викът се изтръгна дълбоко от него, оттам, където разумът нямаше достъп. Взе разстоянието до Тилмън на три крачки, стовари приклада на пистолета в носа му и го счупи. Тилмън се олюля и тръгна да пада, но Куутма се извърна бърз като дявол и го изрита в стомаха, преди още да докосне земята. Той залитна назад и се преви на две, Куутма го удари още веднъж в слепоочието с пистолета и Тилмън се просна.