Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— ФБР. Отворете вратите! — заповяда Бауър и показа значката си.

Пазачът се поколеба и се обърна към своя началник, който се опитвате да намери Халиуел по телефона. Поклати озадачено глава, когато Халиуел не вдигна. Заповедите бяха пределно ясни. Никой няма право да влиза без негово разрешение, така че той трябваше да задържи полицията, докато успее да се свърже с шефа.

Къртис видя червения „Макларън“ на Халиуел, паркиран пред входа на небостъргача.

— Той е тук и е бързал — каза Къртис, когато старшият на охраната дойде до прозорчето.

— Не можете…

Откакто Къртис се помнеше, специален агент Роб Бауър, също като него, си падаше по модела „Магнум“ на „Ругър“, 44-ти калибър.

— Отвори вратата или ще прекараш следващите петнадесет години от живота си в затвора, като си вардиш задника от останалите противни типове там.

Докато асансьорът летеше нагоре към рецепцията на тридесет и седмия етаж, Къртис си наложи да се съсредоточи върху онова, което трябваше да прави, и да се отърси от чувствата си към Кейт. Щом видя, че комбинационната ключалка е затворена, той извади револвера си и я отнесе. След секунди вече бяха в кабинета на Халиуел. Някакъв мобилен телефон звънеше на бюрото, където Халиуел го бе зарязал. От охраната все още трескаво се опитваха да го намерят.

— Нека неколцина от твоите хора проверят долния етаж. Кабинетът на д-р Брейтуейт е в дъното, но имам усещането, че няма да я намерят там — добави Къртис, докато крачеше към покритата с орехов панел асансьорна врата в далечния край на огромния кабинет на собственика на компанията.

Симон не беше единствената, която забравяше ключа в ключалката, и далеч под краката му вратите на асансьора тихо се затвориха.

Кейт отново наплю Халиуел и той й удари плесница.

— Не трябваше да правиш това — каза й бавно и многозначително. — На лошите момичета им инжектират ебола-шарка, а ти беше много, много лоша.

Въпреки перченето Кейт почувства как ледени ръце сграбчват стомаха й. Сивите очи на Халиуел бяха напълно безизразни и тя стигна до същия извод като Симон. Не за първи път в историята някой опасен психопат стигаше застрашително близко до най-висшия пост на своята страна. Ричард Халиуел беше само на няколко печалби в първичните избори в останалите щати от номинацията на републиканците за Белия дом. Кейт изскимтя, когато той залепи широка лепенка върху устата й.

— Може би ще бъде най-приятно да свърша това на фона на Петата на Бетховен? — гласно попита Халиуел и пусна уредбата. — Толкова величествена музика. Та-та-та-таа… та-та-та-тааа… — запя той едновременно с оркестъра. — Чудесно — погледна я похотливо, докато ерекцията му нарастваше. Ръцете му се плъзнаха под сутиена на Кейт, а после в бикините й. Младата жена се насили да запази спокойствие, за да не се задуши от жлъчката, която се надигна в устата й.

Международното летище, Пекин

— По работа или за развлечение, мистър Фераро? — попита младата китайска граничарка на много приличен английски.

Почти веднага след спечелването на домакинството китайското правителство беше организирало курсове по английски за всеки служител, който щеше да общува с чужденци. Нищо не трябваше да попречи на пекинската олимпиада да „бъде най-добрата за всички времена“. Игрите бяха пропускът на Китай за XXI век.

— По работа — отговори любезно Фераро.

Жената се усмихна отново, когато сравни лицето му с това на снимката в американския му паспорт.

— Приятно прекарване.

Салонът за пристигащите на пекинското летище бе препълнен с хиляди хора, дошли за церемонията по откриването на игрите, която щеше да се проведе само след шест дни. Ал Фалид тръгна направо за паркинга пред терминал №2, където го чакаше един от хората на Халид Кадир.

— Всичко наред ли е? — попита Ал Фалид, взимайки от посрещача си чантата, в която имаше един „Валтер“ П38.

Шофьорът кимна.

— Нашите хора са подготвени и всички имат достъп до вентилационните системи. Прибрахме ваксината от пристанището в Цинтао и я раздадохме на хората тук и в Синдзян — докладва той, докато изкарваше колата от паркинга на терминала.

Беше почти полунощ, когато пристигнаха, но Пън Ю, садистичният управител на мечата ферма на „Ал Кайда“, беше буден и ги очакваше.

— Долински пристигна ли? — попита Ал Фалид.

— Спи, господин Флид — отговори Пън Ю.

— А служителите?

— Мечата ферма затворен, както иска, господин Флид, и служители даден дни за игрите.