Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Големият държавник от Юга замълча, чудейки се как да се справи с тази криза по начин, който да не навреди на нацията и западния свят.

— Но не е само това — добави Къртис. — Ако съм разбрал правилно процеса на импийчмънт, президентът Болтън ще продължава да изпълнява функциите си, докато Сенатът не реши дали е виновен или не. Ние не можем просто ей така да нахълтаме в Овалния кабинет и да арестуваме президента.

— Ако всичко не беше толкова истинско, от тази история щеше да излезе страхотен сценарий за филм — измърмори Дейвис Бъртън. — Вие ми подсказахте една идея. Реализацията й зависи от това дали ще успея да привлека колегите на моя страна. За всички нас ще е важно те да си мълчат, докато не бъдем готови да действаме. Има една малко известна част от конституцията, която позволява на един-единствен човек да арестува президента. Но вие сте прави — добави той, — не е разумно арестът да се извърши в Овалния кабинет.

Стратегията беше много рискована, оправдана единствено от извънредни обстоятелства — ако президентът или вицепрезидентът се окажеха забъркани в криминална дейност.

Щом посетителите на Бъртън си тръгнаха, любопитството на Ранди Бейкър се усили, защото изведнъж всички срещи на председателя бяха отменени. Ранди тръгна надолу по коридора, за да намери спокойно място, където да използва мобилния телефон, който неговият щедър ментор му беше осигурил. Политиката е такава, каквато е, и той предчувстваше, че кариерата му ще бъде много вълнуваща.

Когато излязоха от кабинета на председателя, Къртис включи отново телефона си и откри тревожно съобщение от Кейт. Шишенцата със смъртоносната ебола-шарка, както и тези с ваксината, бяха изчезнали заедно с Долински.

Лабораториите на „Халиуел“, Атланта

Кейт Брейтуейт пусна обеззаразяващия душ и остави водата да тече по визьора и останалата част на защитния й костюм. Чувстваше се зле, но се насили да запази спокойствие и устоя на подтика да съкрати душа. Ругаеше се наум, че не вдигна тревога още тогава, когато попита д-р Долински защо приготвя толкова много шишенца с вируса и защо ваксината се произвежда експериментално.

Кейт взе асансьора до тридесет и седмия етаж и натисна звънеца до ключалката и отвора за чип карти. Нито тя, нито Имран получиха карти, програмирани за достъп до светилището на Халиуел.

— С какво мога да ви помогна? — чу се гласът на Симон.

— Аз съм Кейт Брейтуейт.

След ясно доловимо щракване Кейт бутна тежката червена врата. Симон не седеше на бюрото си, а вратата към кабинета на Халиуел бе открехната. Жената се беше изправила до писалището на шефа си с голяма чаша уиски в ръка, вторачила поглед навън към планината Стоун.

— Симон, знаете ли къде е д-р Долински?

— Не, и не ми пука. През последните две седмици не се е мяркал — отговори Симон и залитна, докато се обръщаше.

Кейт осъзна, че жената плаче.

— Добре ли сте? — попита тя. Нямаше впечатлението, че Симон Карстеърс е от хората, които плачат.

— Ще се оправя, макар че ще си отида скоро. Предполагам, че ще бъда заменена — профъфли Симон завалено. Молбата за работа, която беше намерила в бюрото на Ричард, лежеше най-отгоре.

— Съжалявам, наистина. Мога ли да попитам защо? — поинтересува се Кейт, изненадана да открие, че жената здравата се налива.

— Да, така или иначе скоро всички ще научат. Д-р Халиуел реши да ме смени с по-млада жена — обясни Симон, защото алкохолът беше разхлабил хватката, с която обикновено пазеше частния си живот от чужди погледи. — Което е чиста неблагодарност след всичките години, които му отдадох. Но такъв е животът, скъпа. Трябва да ти кажа, че той е безскрупулно амбициозно копеле, а аз винаги съм се лъгала, че на мен това няма да ми се случи. — Тя отиде с несигурни крачки до барчето на Халиуел и се върна с полупразна бутилка „Чивас Регал“.

— Няма ли да се борите? — попита Кейт, изненадана от внезапната промяна в поведението на яростната Симон.

— Мислих за това. Достатъчно съм набрала на нещастното лицемерно копеле, за да го пратя четири пъти по дяволите, но знаеш ли какво? Аз стоя над тия неща. — Думите й се сливаха. — Той е ужасно скапан любовник и ако някоя друга желае да прескача малката му превзета жена, когато тя стане първа дама, за да стигне до него, да заповяда. Аз лично имам едно чудесно малко местенце на Бахамските острови и се махам оттук.

Кейт вече не слушаше дрънканиците на Симон. Тя се бе втренчила в покрива на лабораториите с четвърта степен на защита. Нещо не беше наред и накрая тя разбра какво. Сега, когато гледаше към лабораторията от тридесет и седмия етаж, нейният покрив се оказа значително по-голям от района, който тя, Имран и Долински използваха. И не само това: Кейт можа да преброи два пъти повече вентилационни системи.