Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Всеки път, когато си помисля, че вече съм видял всичко в политиката, някой гладен за власт задник доказва, че не съм прав. От думите на професор Сайед и д-р Брейтуейт излиза, че Долински е бил много по-напред, отколкото сме си мислили. Къде е в момента Халиуел?

— Води предизборна кампания в Луизиана. Кейт каза, че трябва да се върне вдругиден.

— А вирусът?

— Фераро, наричан още Ал Фалид, е заминал вчера за Пекин и макар да не е толкова тъп да се опита да пренесе шишенцата със смъртоносния вирус през митницата на летището, поне се надявам да е така, аз уредих един от нашите самолети. Имран има малко работа в ООН, така че изпратих Брейтуейт в Атланта, за да провери дали всичко е на мястото си в трезора на „Халиуел“. Цялото това начинание се оказа толкова опасно, колкото и двамата предполагахме.

— Мисля, че Имран е прав. Трябва да приключим тази шибана програма за супервируса ебола-шарка незабавно — заяви Том, ядосан от късогледството на хората, които отказаха да унищожат запасите от едра шарка, докато имаха тази възможност. — Това обаче е само половината от проблема. Ще арестуваме Халиуел, но той ще се измъкне, защото иначе републиканците просто ще потънат. Като имам предвид отношенията на вундеркинда с президента — подхвърли Том и погледна нагоре към седмия етаж, — няма да се изненадам, ако успеят да намерят начин да запазят всичко в тайна поне до изборите, а може би и после. Колкото до президента…

— Импийчмънт?

— Нещата се свеждат до това, но представяш ли си въздействието на един процес в Сената? Благодарение на нашата външна политика „първо бомбите, а после въпросите“, да не говорим за увереността в някои среди, че Бог е с нас, всеки ден някой някъде да гори нашето знаме. Не съм от онези, които ще прикрият вонящата помийна яма, в която някои наши политици плуват, но ако някога се разкрие, че американският президент е бил част от заговор да се изтрови половината човечество, сблъсъкът на исляма със Запада ще ескалира до крайност.

— Прав си — съгласи се Къртис. — Фактът, че по това време не е бил президент, няма да ни спаси, но все пак имам предложение. Преди да се качиш на седмия етаж и да им дадеш възможност да скрият ставащото, трябва да ти кажа, че в Капитолия има един човек, на когото можем да се доверим.

— Кой или коя може би? — мрачно попита Том.

Къртис се ухили, пренебрегвайки заяждането.

— Професор Сайед е много добър приятел със спикера на Камарата на представителите.

— Не спомена ли наскоро, че председателят Бъртън е тъст на Халиуел?

— Дори дъщеря му да е затънала до шия в това, а аз съм сигурен, че няма никаква представа какво е намислил нейният съпруг психопат, Бъртън няма да трепне. Нещо по-важно, може би знае как да се справим със случилото се, и то по най-добрия начин. Дейвис Бъртън е човек с принципи и ветеран от Виетнам.

Том кимна.

— Помня. Медал на Конгреса за храброст, когато взводът му попаднал на двеста виетконгци на някаква пътека в джунглата. Запазил спокойствие при престрелката и на практика спасил живота на своите. — Том Макнамара се замисли. Беше рисковано, но той бе прекарал целия си живот в бизнеса с риска. Вундеркиндът горе можеше да изчака още малко. — Двадесет и четири часа достатъчни ли са? — беше единственото, което попита.

Кабинетът на председателя на Камарата на представителите, Конгрес на САЩ, Вашингтон, окръг Колумбия

Ушите на Ранди Бейкър, младия помощник в кабинета на председателя на камарата, се наостриха, когато забеляза внезапната суетня. Срещите с някои от най-силните хора във Вашингтон се отмениха внезапно, което можеше да означава единствено, че се е случило нещо важно. Бейкър се изненада, когато посетителите се представиха сами. Никога не беше чувал за някой си професор Сайед, нито за Къртис О’Конър, но и двамата веднага бяха поканени в кабинета на председателя.

— Трябва да призная — сериозно заяви Дейвис Бъртън, след като Къртис му пусна записа и го информира за опасенията си от прикриване на аферата, — че това със сигурност е най-голямата конституционна криза, пред която САЩ са се изправяли някога. И не бих искал да ви обидя, господа, но ако не бяхте донесли записа, едва ли щях да ви повярвам — добави той. — Въпреки че нямаше да е за първи път, когато хора на високи постове са били съблазнявани от властта и парите.

— Дейвис, мисля, че Том и Къртис са прави — заговори Имран. Аз също не съм от хората, готови да прикриват нещата, но разобличаването на президентското участие в нещо с мащабността на пекинската конспирация ще навреди много не само на Съединените щати, но и на други нации. Икономическите последици ще направят рухването на Уолстрийт през 1929 г. да прилича на малка вдлъбнатина по пътя, а антизападните чувства направо ще експлодират. Това е един от онези редки случаи, когато истината не е в обществен интерес. Проблемът е, че ако Болтън бъде обвинен, а няма съмнение, че това трябва да стане, не виждам как ти и твоите колеги можете да попречите подобно нещо да се разчуе.