Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Д-р Брейтуейт, обещавам, че съвсем скоро ще се върнете там.

Без да обръща внимание на Симон, свлечена до стената на тунела, той почувства прилив на сили, докато приближаваше към Кейт. Хрумна му нещо друго.

— Кучко, преди да ти бия ебола-шарка, ще видя как изглеждаш гола и вързана за количка — прошепна й той. Почувства как получава ерекция и извади лугера от джоба си.

Лабораториите на „Халиуел“, Атланта

Къртис почувства, че стомахът му се свива, докато белият цивилен „Лиърджет 60“ рулираше по пистата и накрая спря до черен самолет от същата марка, но с ясно забележимото златно Х на опашката. Дали Халиуел не се е върнал по-рано, запита се той.

Специалният агент Роб Бауър, оперативен служител на ФБР, ветеран с изсечени черти, работеше с Къртис повече от двадесет години. Сега той го очакваше със заповед за обиск на Халиуел Тауър и за арестуването на магната.

— Халиуел пристигна преди четвърт час — съобщи Роб, докато се качваха в цивилната му кола. — Имаме подкрепление от полицейското управление на Атланта, но ги оставих малко по-далече, защото исках да разбера какви са ти плановете.

Две тъмносини патрулки с познатата червена ивица на полицейското управление в Атланта бяха паркирали на известно разстояние от главния вход на фармацевтичната компания „Халиуел“. Роб Бауър много добре знаеше, че входът е под непрекъснато наблюдение.

— Наясно си, че ако арестуваме този тип, лайната ще се разлетят навсякъде — продължи Роб, докато изкарваше колата от паркинга пред ВИП терминала.

Къртис кимна. Между двамата съществуваше безгранично доверие.

— Меко казано, друже, ще трябва да ми се довериш. Халиуел не е единственият високопоставен човек, забъркал се в криминална дейност, но ние, Роб, трябва да стигнем там бързо. Имам усещането, че животът на един от агентите ми е в опасност.

Роб Бауър постави малка сигнална лампа, проблясваща в синьо, на покрива и се включи на честотите на двете патрулки. Времето за предпазливост отдавна бе свършило и двамата се надяваха, че звукът на приближаващите сирени щеше да накара Халиуел да се замисли.

Дълбоко в тунела под Халиуел Тауър нито д-р Халиуел, нито двете жени, които той беше подкарал към металната врата, чуваха нещо друго, освен звука от крачките си, които отекваха в дебелите бетонни стени.

Халиуел заплашително насочи пистолета си към Кейт.

— Първо ти! Качвай се на количката! — заповяда. Докато държеше главата й на прицел, той затегна коланите около глезените й с едната си ръка, а после повтори операцията и с китките. — Хайде сега ти! — изсумтя и пренесе вниманието си към Симон. При първия си опит тя падна, а количката се блъсна със силен трясък в облицованата с плочки задна стена на подготвителното помещение.

Халиуел прибра пистолета в джоба си, докара количката и издърпа Симон върху нея.

— Жалко, че позволи на любопитството си да надделее — презрително процеди той, докато я буташе към нишата за подготовка. — От изследванията, които проведох, ебола-шарката действа на хората много по-ефективно, отколкото на шимпанзетата, но допълнително потвърждение със здрави екземпляри като вас ще бъде от полза. Ще стане един от крайъгълните камъни в научните ни изследвания. — Червеникавата коса на Симон беше разрошена, а в очите й се четеше страх от Халиуел. Тя знаеше, че е безогледен, но никога не бе предполагала какво чудовище се крие в човека, наведен над нея. — Всяка хипотеза изисква точни изследвания, преди да бъде доказана. Тестовете трябва да се повторят много пъти — изръмжа той.

Щом въздействието на алкохола малко отслабна, Симон започна да се съпротивлява и да се опитва да се освободи от найлоновите колани, които я държаха легнала. Неведнъж беше ставала свидетел как Халиуел контролира хората, като използва обаянието си. Сега разбра, че и насилието не му е чуждо. Симон потрепери. Психопат, който се беше кандидатирал за най-високия пост в Съединените щати.

Халиуел остави завесата дръпната.

— Искам да гледаш — каза той, когато се върна при другата количка.

После бавно плъзна ръка по вътрешната страна на бедрото на Кейт.

Кейт се изплю в лицето му, когато помилва слабините й.

— Ти, мръсен, дегенерирал копелдак! Махни си ръцете от мен.

— Ще съжаляваш за думите си — студено каза Халиуел, избърса лицето си и тръгна да търси широка лепенка.

Роб Бауър спря със скърцане на гуми пред пропуска на „Халиуел“. Сирените на двете полицейски коли на управлението в Атланта престанаха да вият, когато колите паркираха зад него.