Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Той провери фризера до количките. Вътре намери четири пакета замразена меча жлъчка от някаква меча ферма в Цинтао. Основното проучване на тъмната страна от света на Халиуел, което щеше да бъде направено по-късно, щеше да открие запас от спори на антракс със сложно покритие от силиконови обвивки, тънки само частица от микрона. Спорите щяха да се окажат еднакви с тези, използвани в атаката срещу сенатор Дешъл.

Вратата на кабинета на Халиуел се отвори и единият от патрулните полицаи влезе да съобщи, че шефът на фирмата е отведен под засилена полицейска охрана. Охранителите й също били прибрани за разпит. А шефът на полицията на Атланта вече се качвал.

— Шизофреник с раздвоение на личността? — попита младият полицай, потресен, че човек, който участва в надпреварата за президент, може да има толкова тъмни тайни.

— Прекалено рано е да се каже — отговори Къртис. Млади патрулни полицаи като това момче трябваше да учат по време на работа, затова дори в тази суматоха Къртис намери няколко секунди за неговото образование. — Няма съмнение, че скъпите адвокати на Халиуел ще твърдят нещо подобно в негова защита, но не се шокирай много, когато хора на високи постове се оказват със сериозни недостатъци — добави О’Конър, след като вярно разчете изражението на обезверяване, което съзря в очите на младия полицай. — Властта и корупцията често вървят ръка за ръка.

Кейт и Симон седяха на един от диваните на Халиуел и ръцете им вече не трепереха, успокоени от изпития „Чивас Регал“, а зад писалището на арестувания се беше разположил Къртис и чакаше достъп до вътрешната компютърна мрежа на ЦРУ.

— За момента ще е най-добре да оставим администрацията и фармацевтичните лаборатории на „Халиуел“ да работят нормално — каза той на Роб Бауър, — но искам входовете към двете лаборатории с четвърта степен на защита да бъдат запечатани.

Когато на следващия ден човекът от кучкарника се появи с още двамина скитници, го очакваше голям шок, а пленниците му получиха втори шанс в живота.

— Ще трябва да ми се довериш за това, Роб, но във Вашингтон тече една друга операция, която трябва да довършим, и ако нещо от станалото тук се разчуе, тя може да бъде изложена на опасност.

— Добре, приятелче — отговори Роб, и докато един от патрулните полицаи отвеждаше Симон на разпит, той отиде да се срещне с началника на полицията в Атланта.

— Сигурна ли си, че не искаш да те прегледа лекар? — попита отново Къртис Кейт, докато чакаше резултатите от проверката на пътуванията на Алън Фераро да излязат на екрана на компютъра на Халиуел, както и пътуванията на „Джордж Вашингтон“.

— Добре съм — отговори Кейт.

Агентът прегледа полученото разписание от пристанищните власти в Савана. Пристанището за контейнери на западния бряг на Джорджия беше шестото по големина в страната и Къртис знаеше, че отпътуването на мореходния влекач две седмици по-рано е минало незабелязано. Въпреки приоритетността на въздушните снимки от Багдад и граничните райони на Афганистан, Пакистан и Хиндукуш, администрацията много внимателно наблюдаваше и нарастващата заплаха от Китай, така че последните кадри от американското сателитно разузнаване бяха засекли „Джордж Вашингтон“ недалеч от главната квартира на китайския северен флот в пристанището на Цинтао.

— Трябва да тръгвам — каза Къртис. — Пакетите с меча жлъчка, които открихме във фризера на Халиуел, са от мечата ферма в Цинтао, но имам предчувствието, че там се крие нещо повече.

— Защо не накарате китайците да я претърсят? — предложи Кейт.

— Защото ще запазят вируса за свои собствени изследвания. Тази зараза трябва да бъде унищожена, същото важи и за световните запаси от едра шарка. Почти сигурен съм, че ще намеря Ал Фалид в тази ферма, а вероятно и Долински. Няма гаранция, че Кадир няма хора в китайската полиция, които да му подшушнат. Не мога да се успокоя, докато не приберем тези шишенца в нашето посолство в Пекин и после с дипломатическата поща вкъщи.

— Ще дойда с теб — твърдо заяви Кейт.

Къртис поклати глава.

— Прекалено опасно е.

— Още не съм преживяла бойното си кръщение — озъби се тя, но ядът й бързо премина. Виждаше, че Къртис се опитва единствено да я предпази, и му беше благодарна за това. — Виж — обясни тя, — нямахме много време да се опознаем, но за голямо неудоволствие на баща ми аз членувах в стрелкови клуб и вероятно мога да боравя с магнум 44-ти калибър по-добре от теб.

Къртис се усмихна и повдигна вежди, като попита невинно: