— Да не се шегуваш?
— И двамата знаем, че ако тези шишенца са в мечата ферма в Цинтао, значи са предназначени за Пекин, претъпкан с три милиона допълнителни гости от бог знае колко стотици хиляди градове и паланки от цял свят. Може и да разбираш малко от полимеразните верижни реакции — сви устни Кейт, а зелените й очи си възвърнаха обичайния блясък, — но аз съм експертът по вируси и затова ще дойда с теб.
— А Имран? — опита се той за последен път да я разубеди.
— Само защото е мъж ли? — попита тя многозначително.
— Налага се да използвам безопасния телефон в твоя кабинет — каза Къртис, който тайно се радваше, че младата жена ще го придружи. — Том Макнамара трябва да забави вундеркинда и да уреди самолет до Пекин, защото това е над възможностите ми. Но ако има двойно легло, бих ти ги демонстрирал!
Кейт го шляпна по врата, докато слизаха към долния етаж.
Капитолийският хълм, Вашингтон
Когато пристигна на Капитолийския хълм, за да се обърне към историческото съвместно заседание на Сената и Конгреса, президентът Болтън с изненада разбра, че спикерът на камарата Дейвис Бъртън го очаква. Той беше информиран, че процедурите ще бъдат същите, както при обръщението за състоянието на нацията, и че ще бъде придружаван от сержанта на Конгреса. Президентът не можеше да влезе в заседателната зала без официална покана и без да е придружаван до мястото си на подиума.
— Господин президент, извинявам се за нарушаването на процедурата, но възникна въпрос от изключителна важност, за който трябва да ви съобщя.
— Бъртън, не може ли това да почака, предстои ми да държа реч? — раздразнено попита президентът.
— Не, господин президент, не може. Трябва да ви информирам в моя кабинет, преди да влезете в залата.
— Бъртън, гледай да си заслужава — озъби се президентът Болтън.
Сержантът ги последва на дискретно разстояние, решен да изпълни дълга си, макар все още да не можеше да осъзнае чудовищността на заговора за нападение срещу целия свят в Пекин и за участието на президента в него. В обикновено шумната и препълнена заседателна зала наблизо настъпи тишина.
— Господин президент, тези сметки ваши ли са? — попита Дейвис Бъртън, като плъзна един лист по плота на бюрото към президента, който беше седнал срещу него. В документа имаше подробна информация за близо петдесет милиона долара от подкупи, депозирани в сметка на името на Чарлс Болтън.
— Как смееш! — изригна президентът Болтън. — Ще те изхвърля на улицата заради това! — Лицето му беше добило странен белезникав цвят.
— Господин президент, аз не мисля така. — До последно Дейвис Бъртън се придържаше към протокола, обръщайки се към обезчестения и замесен в престъпления президент с неговата титла. Председателят Дейвис Бъртън натисна един бутон и пусна записа на разговора между Болтън и Ричард Халиуел в неговия кабинет, който ЦРУ му беше предоставило. Болтън пребледня още повече.
„— Супервирусът не признава международните граници, Ричард. Не ми пука колко милиона китайци ще изтрием от лицето на земята, но трябва да се погрижим да имаме ваксина, за да защитим американците и особено нашите атлети, преди да го пуснем.
— Чък, както обикновено, биеш право в целта. Долински е един от малцината или дори може би единственият, който може бързо да разработи и вируса, и ваксината срещу него. Аз мога да се погрижа за разпространението му в Пекин, но ще ми е нужна помощта ти, за да го прекараме с дипломатическата поща.“
В последния момент Том Макнамара и председателят на Камарата на представителите бяха информирали директора на тайните служби и директора на ЦРУ. Двама агенти от тайните служби, които обикновено се грижеха за охраната на важни лица, сега стояха пред вратата на кабинета на председателя на камарата, готови да помогнат на сержанта на Конгреса, единствения човек, който според конституцията има властта да арестува президента.
Директорът на ЦРУ едва не получи удар от ярост, че не е бил уведомен, но Макнамара го погледна право в очите и каза:
— Виждал съм много директори, но вие определено сте най-лошият. Ако искате доказателство, потърсете доклада за Бил Крофърд. Той беше обезглавен, защото отказахте да осигурите на младите агенти достатъчно подготовка, за да могат да действат в забравените от бога места, където ги изпращаме. Когато стигнем до дъното на тази помийна яма, ще имате нужда от преквалификация, защото приятелчетата ви в Белия дом няма да ви отърват.
Читать дальше