Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Има ли и друг вход към обезопасените лаборатории? — попита тя.

— Защо се интересуваш? — изтрезня малко Симон.

Тъй като не отрече направо, Кейт реши да я притисне малко.

— Хайде да седнем — предложи тя и тръгна към кожените кресла. — Вижте, зная, че в момента сте разстроена, и искрено съжалявам, че ще напуснете, но някои от програмите, които се провеждат тук, може да не са такива, каквито изглеждат. Моите колеги и аз смятаме, че Ричард Халиуел е забъркан в опасни и незаконни действия. Ако е така и вие го прикривате, тогава вероятността да стигнете до Бахамите е твърде малка. От друга страна, ако ни помогнете, ще останете на свобода — заяви Кейт и извади значката на ЦРУ.

Симон се втренчи навън в спускащия се мрак.

— Защо не — промърмори и потърси ключа за асансьора във все още отвореното чекмедже на бюрото. — Винаги съм се чудила какво има долу, но първо трябва да отида до тоалетната, скъпа.

Беше удивително как алкохолът сваля лустрото, помисли си Кейт и натисна бутона за бързо избиране на Къртис.

— Не мога да говоря дълго — започна тя. — В кабинета на Халиуел съм. Симон е къркана, но ще ми покаже асансьор, който смятам, че води в друга лаборатория на гърба на нашия комплекс.

— Къде е Халиуел?

— Ще се върне чак вдругиден. Трябва да затварям — приключи разговора Кейт, защото не искаше да рискува Симон да излезе от личната тоалетна на Халиуел и да я завари да говори по телефона.

Халиуел слезе по стълбичката на частния си самолет веднага щом кацна на пистата на летище „Хартфийлд-Джексън“ в Атланта и тръгна с големи крачки към макларъна, който служителите на летището бяха докарали пред ВИП терминала. Докато караше бързо към седалището на компанията си, мозъкът му работеше на бързи обороти. Беше планирал да се прибере след два дни, за да надзирава изпращането на шишенцата с ебола-шарката и ваксината за Пекин, и в друг случай посещението на професор Сайед в кабинета на председателя на камарата във Вашингтон нямаше да го притесни. Халиуел знаеше, че двамата споделят едно и също погрешно мнение за войната в Ирак. Ала появата на агента на ЦРУ, който отговаряше за програмата „Плазмид“, и отмяната на цялата дневна програма на председателя веднага щом двамата му посетители са си тръгнали, предизвика тревога у него. Халиуел вече беше решил, че на тази надута кучка Брейтуейт и на Долински ще се случи тежко лабораторно произшествие веднага щом шишенцата с ебола-шарка се озоват в самолета на път за Пекин, но преди това трябваше да се увери, че с вируса и ваксината всичко е наред.

На Симон й бяха нужни три опита, докато успее да вкара ключа в ключалката, но накрая асансьорът ги свали в малко мазе, пред още една тежка врата от неръждаема стомана, заключена с комбинационна ключалка.

— Сменя комбинацията на всяко първо число от месеца, но винаги използва една и съща поредица числа за всички ключалки. И ако тази не е по-специална… — обясняваше Симон, докато опипваше всеки бутон, преди да го натисне. — Voila… — Вратата се завъртя настрани, откривайки дългия тунел към частните лаборатории на Халиуел. Отвориха втората тежка врата в далечния край на тунела и Кейт ахна, щом се озова в обстановка, която й беше добре позната.

— Това е подготвителна зона с трета степен на защита — определи тя, докато гледаше синия защитен костюм на Халиуел с регулатора и галошите, готови за употреба.

— Какво, скъпа?

— Няма значение — каза Кейт, готова да си тръгне.

— Не искаш ли да видиш какво има оттатък? — попита Симон, сочейки с несигурна ръка към вратата с въздушен шлюз, на която бе изрисуван международният знак за биологична опасност.

— Видях достатъчно — отвърна Кейт, докато заключваше вратата. После поведе Симон обратно по дългия тунел, откъдето бяха дошли.

Стоманеносивите очи на Ричард Халиуел се присвиха, когато съзря полупразната бутилка уиски и отвореното чекмедже на писалището. Ключът за асансьора го нямаше. Халиуел отключи другото чекмедже, където държеше пистолет „Лугер“ за всеки случай. Пусна го в джоба си и натисна бутона за асансьора, а после долепи ухо до вратите. Механизмът работеше. Който и да е там долу, беше забравил ключа в ключалката. Две минути по-късно той излезе от асансьора и видя на двеста метра от себе си Кейт и Симон да крачат към него.

— Брей, брей, брей, кого виждам? — презрително изсумтя Халиуел.

Симон залитна към едната стена на тунела. Сърцето на Кейт едва не спря, когато се обърна и погледна зад гърба си. До далечната врата имаше най-малко осемстотин метра, а от другата страна беше заразната лаборатория. Преднамерено бавните крачки на Халиуел отекваха глухо по бетонния под, а гласът му ехтеше в стените.