Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Кори пусна програма, която да блокира повечето мрежи от средна големина, но за целта използва само частица от големите компютри „Крей“ в мазето на ЦРУ. За няколко минути дешифрира файла с паролата на „Халиуел“. Вътре беше и името на Фераро, но неговата парола също беше шифрована. След още няколко минути и милиони компютърни операции трепкането на екрана изведнъж спря.

Вместо него се появи: „Добре дошли, д-р Фераро“. Бяха влезли.

— Откъде да започна? — попита Кори, когато в библиотеката с файлове се появиха десетина папки.

— Търся файл, който вероятно има много безобиден вид, но няма да може да се отвори, дори ако някой открадне паролата на Фераро.

— Има две възможности — каза най-накрая момчето. — „Архитектура покрай Пътя на коприната“ или „Дуплекс“.

— На латински „дуплекс“ означава двойник — предположи Кейт.

— Където самотната нишка се сплете със своя двойник — добави Къртис. — Нещо ми подсказва, че Фераро не би избрал толкова явно име на файла, но пък той може да съдържа просто двойното счетоводство на Халиуел. Нека опитаме с архитектурата по Пътя на коприната.

— Каквото и да съхранява в папката, той държи никой да не го види, поне никой от „Халиуел“ — обясни Кори след двадесет минути, докато големите компютри „Крей“ продължаваха да извършват милиони високоскоростни изчисления едновременно. Внезапно летежът на цифри и символи върху екрана спря.

— Хладнокръвно копеле — беше единственото, което Къртис можа да каже, докато оглеждаше отделните файлове, озаглавени с имена като „Еър Форс 1“ или „Цезиев хлорид“.

— Да проверя ли дали е шифровал и тези?

Къртис кимна и Кори кликна на „Лондон“. Файлът съдържаше поредица документи, включително чертежи на водоснабдителната система на града и разположението на пречиствателните станции. Имаше и карта на площад „Трафалгар“.

— Всичко това е свободно достъпна информация, но когато се събере на едно място, ще е достатъчна, за да бъде затворен до края на живота му — въздъхна Кейт.

— В тази страна ги пращаме на електрическия стол.

— Варварско и прекалено бързо за него. По-добре да гние в затвора — отбеляза Кейт.

Къртис се наведе напред и кликна на папката, обозначена с „Пътувания“.

— Изглежда, нашият приятел е в Пекин — заяви Къртис, след като отвори един имейл, потвърждаващ резервация за полет предишния ден.

— Да вляза ли в „Двойник“? — попита Кори с усмивка.

Малко по-късно на екрана се появиха всички сметки на компанията „Халиуел“, но този път истинските.

— Кори, ти си гений. С останалото ще се заемем ние — каза Къртис, който забеляза файл, озаглавен „Болтън“, към края на дървото с папки. Не искаше момчето да прочете информацията за президента.

— Сега ми плащат за това — подхвърли Кори и се ухили на Кейт, докато пишеше поредица кодови думи, които щяха да върнат Къртис обратно в системата. — Ако внимаваш и не промениш нещо, вероятно няма да усетят, че си бил вътре. Ако обаче Фераро е единственият, който има достъп до тези файлове, информацията за датата и часа на ползването им може да го предупреди. — След тези думи Кори си тръгна.

— Боже мили! — измърмори Къртис. Подкупите за Болтън, тогава още вицепрезидент, бяха суми от порядъка на милиони, прехвърляни в банка на Бахамските острови. Къртис кликна на файл, озаглавен „Срещи“, и отвори най-новия. На медиаплеъра му трябваха няколко секунди, за да тръгне. След това се разнесоха гласовете на Болтън и Ричард Халиуел, които никой не можеше да сбърка.

Главната квартира на ЦРУ, Ленгли, Вирджиния

Том Макнамара поклати глава с удивление, след като Къртис му показа банковите сметки и пусна записа на разговора между Халиуел и Болтън. В своята почти четиридесетгодишна кариера Макнамара бе видял как Никсън подава оставка, преди да бъде обвинен в престъпление, и как вицепрезидентът Спиро Егню подава оставка заради корупция. Корупцията по високите етажи на властта не беше нещо ново. Тя съществуваше от древни времена, но пред размера на получаваните от Болтън суми Никсън и Егню изглеждаха аматьори.

— Е, предполагам, че ако се готвиш да ограбиш банка, ще предпочетеш тя да е голяма — отбеляза цинично Макнамара.

— Том, не ме тревожат подкупите, а заговорът за нападението срещу китайците в Пекин, в който се включва и изтребването на половината човешка раса. След няколко дни летището на Пекин ще обслужва по осемдесет самолета на час. А в края на игрите, когато хората започнат да се връщат у дома, ще се изправим пред проблема с пренасянето на заразата с ебола-шарка в стотици хиляди градове и градчета.