Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

В първото чекмедже, с изключение на негови лични документи нямаше нищо интересно. В по-голямото долно чекмедже лежаха папки с кандидатурите за нейното място. Първите пет бяха отхвърлени. Вероятно кандидатките не бяха забележителни с нищо, помисли си Симон ядно. Шестата папка съдържаше назначение за личен помощник на д-р Ричард Халиуел, главен изпълнителен директор на фармацевтична компания „Халиуел“. Писмото бе копие на изпратеното до мис Сали Маклауд. Вътре в папката имаше снимка на дългокрака блондинка, която си приличаше като две капки вода с онази на първата страница на „Атланта Джърнал Конститюшън“. Симон натисна бутона отстрани на писалището на шефа си. Когато барчето с напитките се завъртя към кабинета, тя отиде до него и се протегна за бутилката „Чивас Регал“.

Главната квартира на ЦРУ, Ленгли, Вирджиния

— Според момчетата от отдела за сравняване на фотографии д-р Амон ал Фалид и д-р Алън Фераро са един и същи човек — мрачно оповести Къртис, след като се върнаха от срещата със заместник-директора по операциите. Обработените с компютър снимки на старшия финансов директор на „Халиуел“ съвпадаха със сателитните снимки на мъжа до колата на Бил Крофърд в Пешавар. — Амон е разновидност на египетското Амун, което означава скрит. Съвсем подходящо.

— За връзката между Ал Фалид и талибанските медресета не може да има съмнение, но се питам дали тази връзка се простира и до „Ал Кайда“? — попита Имран.

— Ще разберем. Помолих младия Кори Барино да се качи.

— Експерт по „Ал Кайда“? — попита Кейт, учудена, че ЦРУ имат млад експерт по сложните агресивни действия на ислямските фундаменталисти.

Къртис поклати глава.

— Преди да постъпи при нас е бил компютърен маниак. Забавлявал се, като влизал в секретните мрежи на Пентагона и НАСА и им оставял съобщения. Веднъж влезе и тук, остави съобщение за директора и мисля, че вдлъбнатината, където преспапието му се удари в стената, още се вижда. Хванаха го, когато влезе в голяма търговска банка. Отначало в банката не повярваха, че е успял да го направи, но той написа съобщение до директора, в което изброи имената на всичките им големи клиенти. Тогава нещата наистина се размирисаха. За наш късмет освободиха този талант предсрочно за добро поведение и ние му намерихме по-добро поле за действие. Надявам се, че ще успее да влезе в компютъра на Фераро в „Халиуел“.

Обясненията на Къртис бяха прекъснати от чукане на вратата.

— Сигурно е той. Кори, влизай. Запознай се с професор Имран Сайед и д-р Кейт Брейтуейт. А това е Кори Барино.

— Здравей, радвам се да се запознаем — дружелюбно каза Кейт и протегна ръка.

— Здравей — плахо отговори младежът.

Според Кейт той не изглеждаше на повече от шестнайсет години, но вероятно бе доста по-голям, щом работеше за ЦРУ.

— Някакъв определен район в „Халиуел“ ли търсим? — попита Кори, след като седна пред компютъра на Къртис и влезе в сайта на компанията.

— Да, няколко, но ще започнем с д-р Алън Фераро — каза Къртис.

— Главният икономически директор? — поиска уточнение Кори, докато пръстите му бягаха по клавишите.

— Точно така.

„Достъп отказан“ пробяга по екрана на компютъра. Кейт гледаше омаяна как ръцете на Кори се стрелкаха по клавиатурата, а на лицето му се появи израз на пълно съсредоточаване.

— Добавили са сол към стандарта за шифроване — измърмори младежът, напълно погълнат от редовете с числа, букви и символи, които Кейт, въпреки че не беше съвсем боса по математика, оприличи на йероглифи.

— Сол към стандарта за шифроване — какво ще рече това? — прошепна тя на Къртис с раздразнение, че любознателният й мозък няма никаква представа за какво говори Кори.

Къртис се ухили. И той имаше същия проблем, докато Кори не го запозна с „наръчника на хакера“. Сол се наричаше допълнителният слой данни, които правеха стандарта или алгоритъма за шифроване по-труден за проникване. Състоеше се от два знака, добавени към двата края на паролата. Те можеха да бъдат главни или малки букви, числата от 0 до 9 или точка и наклонена черта. За да затрудниш средностатистическия хакер, можеш да избираш измежду четиридесет и шест букви от двата края на паролата. Така имаш на разположение четири хиляди деветстотин и шест различни соли, които да използваш за своята парола.

Къртис вече го знаеше, но и Имран и Кейт скоро щяха да се уверят, че Кори Барино изобщо не беше средностатистически хакер. В действителния живот хакерите често бяха плахи хора, които обаче винаги търсеха признание сред своите колеги по страст. Ако успееха да проникнат в особено важна мишена като Пентагона или ЦРУ, както правеше Кори в миналото си на „взривател на байтове“, те задължително разгласяваха това в киберпространството. За доказателство изнасяха част от информацията, която може да се намери единствено в системата на съответната организация. Колкото по-защитена е системата, толкова по-голямо е признанието. В сумрачния свят на хиперпространството взривателят на байтове беше герой.