Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— А напредва ли с ваксината? — попита Къртис, гласът му отразяваше тревогата, споделяна от Кейт и Имран.

— Точно това е плашещото. Обикновено би отнело година и дори повече, за да се разработи ефективна ваксина. А откакто е пристигнал, Долински създаде няколко, макар само една да е резултатна.

— Дори една е достатъчна, за да окуражи администрацията да използва това като оръжие — изтъкна Къртис.

— Халиуел нареди да се произведат няколко хиляди дози, което ми се струва много странно, но бързият напредък на Долински е дори още по-тревожен. Руснаците може и да са го махнали от подобна програма, но като го гледахме как работи, имахме чувството, че не участваме в изследвания, а просто помагаме да се приключи вече изцяло разработена от Долински програма. Ако Белият дом е искал доказателство, че това е възможно, можех да им го обясня на черната дъска — допълни Имран ядно.

— Съгласен съм — кимна Къртис. — Мисля, че е време двамата с Кейт да дойдете във Вашингтон и да информирате Том Макнамара, заместник-директора по операциите. Кога се връщате от Сингапур? — попита той, разочарован, че многото работа няма да му позволи да участва в Международната конференция по биотероризъм.

— Ще отсъстваме малко повече от две седмици — обясни Имран. — Световната здравна организация провежда конференция в Куала Лумпур два дни след сингапурската.

— На връщане минете през Вашингтон. Приятно прекарване — добави О’Конър със завист.

В деня, когато Имран и Кейт заминаха за Сингапур, Ал Фалид се срещна с Едуард Долински в лабораториите на „Халиуел“. Нямаше вероятност някой да ги обезпокои, тъй като Халиуел също отсъстваше — беше заминал по предизборна агитация.

— Мореходният влекач „Джордж Вашингтон“ е пристанал на океанския пристан в Савана — тихо каза Ал Фалид, докато вадеше въздушни снимки на пристанището, публикувани в интернет. — Точно тук, на изток от петролния терминал и недалеч от ремонтния кей. След като екипът за наблюдение си тръгне, утре вечер една кола ще те вземе от апартамента ти. За да стигнеш там, ще са нужни две седмици, и макар в Китай да е лято, на мястото, където отиваш, може да стане много студено, така че си вземи топли дрехи.

— Амон, а шишенцата с вируса? — тревожно попита Долински. — Те са много опасни, сам знаеш.

— Подготви количката с течен азот и й сложи надпис „Медицинско оборудване“. Точно в четири тя трябва да е на кея, за да я натоварят. Уредих една от колите на „Халиуел“ да я вземе. Шофьорите ще бъдат инструктирани да се погрижат да бъде здраво закрепена към пода на камиона, но няма да знаят какво превозват. Когато се уредят документите, ваксината и камионът ще бъдат посрещнати извън пристанището. Същото важи и за теб. Аз ще се погрижа за твоите документи. Запознай се с това и го унищожи. — С тези думи Ал Фалид подаде на Долински един кафяв плик. — Тук пък са новите ти документи — додаде той и му връчи друг, по-малък. — Винаги ги носи със себе си.

Лунната светлина се отразяваше във водата на спокойната река Савана, когато мореходният влекач „Джордж Вашингтон“, взел своя товар, леко се откъсна от океанския терминал. Едуард Долински чувстваше известно задоволство, че бе постигнал нещо, което само преди няколко години мнозина смятаха за невъзможно. Същевременно обаче го мъчеше лошо предчувствие. Беше сигурен в резултатността на ваксините в трюма, но се тревожеше какво може да стане със смъртоносните шишенца, подредени в големите фризери до ваксината. Когато отминаха фар Тайби и масивният нос на влекача се издигна, за да посрещне първите вълни на Тихия океан отвъд него, лошото му предчувствие се засили.

Шестнадесет дни по-късно, докато Кейт и Имран летяха обратно за Вашингтон, а до церемонията по откриването на пекинската олимпиада оставаше само седмица, капитанът на „Джордж Вашингтон“ дръпна назад двата големи дросела и влекачът навлезе бавно в китайския пристанищен град Цинтао. Разположен на Жълтата река, на около осемстотин километра от Пекин, Цинтао беше шестнадесетото по големина пристанище в света и товарните му съоръжения можеха да поемат по сто милиона тона товари и контейнери годишно.

Д-р Едуард Долински огледа крайбрежието с презрение. В седеммилионния град западното влияние беше очевидно. Теракотените керемиди от времето на династията Цин от седемнадесето столетие бяха засенчени от претъпкани жилищни блокове и издигащи се високо административни сгради. На север облаците закриваха високата деветстотин и петнадесет метра планина Жиао, най-високата по китайското крайбрежие. Мечата ферма край Цинтао бе сгушена в подножието й под древните даоистки дворци и храмове.