Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Антия, дръпни внезапната спирачка. Веднага. И не задавай въпроси — тихо нареди Мъри.

— Но…

— Направи го!

Антия откри жълтата дръжка на внезапната спирачка близо до вратите. Над нея имаше табелка с предупреждение за тежка глоба и затвор заради злоупотреба, но Антия би поверила и живота си на Мъри. Тя дръпна спирачката и влакът спря на омаслените релси.

— Мамка му… — гневно изруга машинистът, когато изгуби контрол върху управлението.

Капитанът на „Джерусалем Бей“ опипваше взривателя в дясната си ръка, докато се свиваше под строшените стъкла на мостика.

— Прикривайте ме! — Майор Гулд изскочи иззад прикритието си, пускайки откоси с автомата, докато тичаше към основата на стълбата, която водеше към мостика над него.

Когато капитанът надникна през строшеното стъкло откъм левия борд, видя, че операта бе толкова близо, та можеше да различи баровете и кафенетата вътре. С неохота осъзна, че няма да може да докара кораба си до фериботните терминали в Сидни Коув, но беше по-добре да се взриви сега, отколкото никога.

— Аллах акбар! Аллах акбар! Бог е велик! Бог е велик! Бог е…

Взривателят се изплъзна от ръката му, когато майор Гулд влетя през вратата в задната част на мостика и го застреля.

Кейт Брейтуейт гледаше вцепенено плазмения екран в Държавния кризисен център, на който се виждаше буйно горящият танкер.

— Боже мили! — тихо възкликна Къртис и я прегърна през раменете.

На мостика на влекача Малик ал Фалид си сложи колана, за да не падне от седалката, докато „Монтгомъри“ и „Уейвъл“ се носеха с пълен ход към Хедс и безопасния Тих океан отвъд носовете.

— Бдете зорко! — нареди той. — Неверниците ще се опитат да мобилизират армията си.

На борда на „Мелбърн“ Кеке Нюболд се намести по-изправен на капитанското си кресло откъм десния борд на мостика. Веднага щом чу за нападението срещу Сидни, той обърна мощната фрегата и се насочи на север обратно към Хедс. После заповяда на своя главен инженер да изцеди всяка конска сила от големите газови турбини на „Мелбърн“. Огромното витло вдигаше водата в килватера на три метра височина. Телефонът до него започна да звъни, първият инженер по оръжейните системи се обаждаше от операционната зала две палуби по-надолу.

— Капитане, говори първи оръжеен инженер. Имаме нова информация, сър. По-добре да слезете, за да видите сам.

— Веднага — отговори рязко капитанът и остави фрегатата в ръцете на вахтения офицер.

Операционната зала бе осветена в зелено от екрана на радара и контролните дисплеи за водене на огън. Веднага щом влезе през стоманената врата, капитан Нюболд трябваше да си сложи слушалките, за да разговаря с генерал Хауърд.

— „Мелбърн“, край.

В гласа на генерала се долавяше сдържан гняв.

— Двата влекача бързат към Хедс и в момента са западно от координати Зет. Всички цивилни кораби са спрени. Имате разрешение да ги унищожите.

Кеке хвърли поглед към двете проблясващи точки на екрана на радара.

— Първи оръжеен инженер — изкомандва капитан Нюболд, — това са мишени за ракетите „Харпун“. Съобщете, когато са в обсег.

— Капитане, сър, мишени за харпуните 2412 и 2413 в обсег, готови за водене на огън.

— Огън — нареди Кеке без никаква проява на чувства.

— Огън — повтори инженерът.

Капитан Нюболд и оръжейният инженер наблюдаваха как първо едната, а после и другата ракета оставиха фосфоресциращи зелени параболи по екрана на корабния радар.

Горе на мостика лейтенант Кемпбъл насочи бинокъла си към двата влекача, което вече бяха отминали Сидни Хедс.

— Копелета — възкликна той, докато гледаше как първо „Монтгомъри“, а после „Уейвъл“ избухнаха в огнени кълба от пламъци и черен пушек.

Въпреки хаоса на Мъри Блек му трябваха по-малко от петнадесет минути, за да прекоси Обсерватори Хил и да стигне до влака. Докато тичаше към Антия и децата, по лицето му се стичаха сълзи.

Канбера

Картините по Си Ен Ен на пламтящия танкер и изгорелите фюзелажи на двата боинга 747 избледняха и се смениха с претъпканата зала за пресконференции в Канбера. Министър-председателят на Австралия беше видимо потресен, докато се обръщаше към нацията. От двете му страни стояха министърът на отбраната с объркано изражение и командващият армията с мрачно лице.

Премиерът завърши речта си.

— Тези терористи са ужасни варвари, които не изпитват уважение към човешкия живот и достойнство, и моето правителство ще направи всичко възможно, за да ги изправи пред правосъдието.