— Не съм сигурна за следващото предупреждение и за алфа, която сега влезе в играта — отговори Кейт, — но простото число 137 е интересно. Константата на фината структура на вселената е много близо до 1 върху 137.
Алфа, или константата на фината структура на вселената, е занимавала някои от най-блестящите умове в света на физиката от близо сто години. Понятието е въведено през 1916 г. от немския физик Арнолд Зомерфелд като константа, която характеризира силата на електромагнитната реакция. Разработени били няколко формули, като най-простата е:
В нея „е“ е зарядът на електрона, „c“ е скоростта на светлината, а „h“ с чертичка е константата на Планк 46 46 Основна константа в квантовата механика, свързваща енергията на електромагнитната вълна с нейната честота. Наречена е в чест на Макс Планк, един от основоположниците на квантовата механика. — Б.пр.
. Епсилон пък представлява диелектричната проницаемост, или въздействието на електрическо поле върху празното пространство.
— Без съмнение най-важното число във физиката — съгласи се Къртис. — Ако варираше дори съвсем малко, на тази планета нямаше да има живот. Чудя се какво ли иска да ни каже Кадир.
— Може би, че животът вече няма да бъде възможен — предположи Кейт. — Или има някаква връзка със самото число? Ако завъртиш алфата, получаваш 137, а ако Кадир говори за още по-смъртоносно и шокиращо нападение от проведеното срещу Сидни, може би ни заплашва с „мръсна“ бомба.
— Радиоактивните изотопи — подхвърли Къртис, проследявайки логиката на Кейт с нарастващ интерес.
— Точно така. Изотопите, имащи два елемента с масови числа 137 са барий и цезий. Ако някой от тях бъде преобразуван в радиоактивната му форма, Кадир ще получи съставките за „мръсна“ бомба — заключи Кейт.
— Надявам се да грешиш, но ще трябва да поработя по идеята ти. Последствията от „мръсна“ бомба в някой гъсто населен град биха били ужасяващи — замислено каза Къртис.
— Сега, щом ще летим обратно за Щатите от Мелбърн, трябва да се опитам да организирам някакъв превоз до там — предложи Кейт.
Почти час по-късно Кейт се облегна назад и се протегна доволно, след като получи потвърждение на онлайн резервацията.
— Ще пътуваме с експреса за Мелбърн — съобщи на Къртис, — но ми е неудобно да оставим хората тук сами.
— В Австралия само ще пречим — увери я той. — Ти си много по-ценна в „Халиуел“. Кога тръгва влакът?
— В 20:40.
— Двойно легло или единични? — попита Къртис с весело изражение. Дори в разгара на кризата той не губеше чувството си за хумор.
— Първа класа, но предлагаме само седалки. Тук няма „Ориент експрес“ — отговори Кейт и също се усмихна.
— Жалко, а аз се надявах да подремна — намигна й той.
Вицепрезидентът, секретарят по отбраната и Дан Еспозито придружиха президента до Овалния кабинет. Държавният секретар не беше поканен.
— Господин президент, може би няма да е лошо да отскочите до Австралия, за да покажете на австралийците, че сме им благодарни за подкрепата — предложи Дан Еспозито, отклонявайки вниманието от заплахите на Кадир.
— За бога, Дан, те имат само трима души и едно куче в Ирак, а и Австралия е на гъза на географията. Дори да остане там само двадесет и четири часа, пътуването ще отнеме най-малко три дни — възрази натъртено секретарят по отбраната.
— Господин президент, не е важно колко хора са изпратили в Ирак — настоя Еспозито, поглеждайки хладно секретаря по отбраната, — важното е, че на коалиционните пилони има още едно знаме. В момента коалицията е твърде несигурна, а австралийският премиер изглежда доста смутен. Той е упорит и ще пренебрегне протестите, но ако сметне, че всичко това може да му струва изборите, ще се обърне на сто и осемдесет градуса. Не можем да си позволим и австралийците да духнат като тъпите испанци и макаронаджиите. Оттеглянето им ще се отрази доста зле на подготовката на следващите избори — завърши Дан Еспозито, като издигна понятието „лицемерие“ на невиждани висоти.
— Господин президент, мисля, че Дан е прав — намеси се вицето в подкрепа на президентския съветник, което се случваше изключително рядко. — Те трябва да останат с нас и ако това изисква малко извиване на ръце, сега му е времето.
Пекин
Пекин може и да беше построен в съгласие с древната система фън шуй, но за неудоволствие на Ал Фалид живееше с ритъма на декадентските градове на Запада. Двадесет етажа под неговата стая в петзвездния хотел на булевард „Вангфуджинт“, пекинският събрат на Пето авеню и Шанз-елизе, проточил се недалеч от езерото Синхай, площад „Тянанмън“ и Забранения град, туптеше с пулса на столица, равна по сребролюбие на Запада. Докато нощният живот в града набираше скорост, баровете и ресторантите със санпей ксиянойе — „дамите на трите съпровода“ 47 47 Един от седемте класа проститутки в КНР, който обслужва гости на караоке барове и подобни увеселителни заведения. — Б.пр.
, започнаха да се пълнят.
Читать дальше