Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Арогантно копеле — измърмори вицепрезидентът Болтън.

— Единственият начин да се прекрати ужасът, който създадохте в Ирак, е чрез политически преговори. Допълнителните войски няма да решат проблемите ви, само още хора ще бъдат убити. Шиитски Иран и сунитска Сирия не искат огнище на тероризъм край границите си. Няма да решите проблемите си, ако не поканите тези две страни на масата за преговори. И накрая, престанете да пренебрегвате убийствата и затварянето на обикновени хора в Китай, безчовечността и нарушаването на човешките права от Китайската комунистическа партия. Ако не направите това, ние ще ви отправим още две предупреждения. Ще ви нападнем, когато алфа се завърти за пръв път, а след това ще ви нападнем, когато алфа се завърти за втори път. Едно от най-могъщите прости числа, чрез които сме близко свързани, е 137. Стих 137 от благородния Коран пояснява без съмнения, че всички вярваме в това, което е било дадено на Авраам, Моисей, Исус и на пророците. Когато алфа се завърти за втори път, значението на 137 ще се насочи срещу вас. За вас, западни неверници, времето изтича. Ако Аллах, Всемилостивият и Милосърдният, пожелае, както беше заповядано на Ной преди шест хиляди години, ще приложим окончателното решение там, където единичната нишка се сплете със своя двойник.

Когато екранът потъмня, лицето на президента Харисън изразяваше още по-голямо упорство от обикновено. Вицепрезидентът Болтън наруши мълчанието.

— Господин президент, не можем да седнем да преговаряме заради прищевките на някакъв дребен терорист. — Тъй като Къртис О’Конър беше в Сидни, нямаше кой да се противопостави на мнението му.

— Подкрепям това становище, господин президент — обади се секретарят по отбраната и добави допълнителен аргумент за запазването на досегашния курс. — Цената, която ще поиска президентът на Иран, за да ни помогне в Ирак, ще е подкрепа за тяхната ядрена програма.

— Това няма да стане, докато аз съм президент — заяви Харисън и се обърна към своя прессекретар: — Никакви преговори.

Картината на смърт и опустошение в Сидни, предавана в Държавния кризисен център, внезапно се смени от водещия на Си Ен Ен, който обяви изявление на живо от Розовата градина в Белия дом. Образът на президента Харисън, застанал зад подиума с емблемата на Белия дом, изпълни екрана.

— Последните нападения показват, че тези терористи, мюсюлмански фундаменталисти, няма да се спрат пред нищо. Те мразят достойните и свободолюбиви хора, каквито са моите добри приятели в Австралия, и се опитват по всякакъв начин да пречупят волята ни. Опитват се да унищожат нас, нашата цивилизация и всичко, което тя представлява. Искам да уверя вас, скъпи австралийски приятели, и вас, мои сънародници, че ние няма да стоим и да гледаме отстрани. Бог няма да остане безучастен, няма да позволи това да се случи. Ние печелим в Ирак. Печелим и в Афганистан и сега не е време да се предаваме. Печелим и войната с тероризма. Терористите губят по всички фронтове и ние ще продължаваме да се борим, докато всички те бъдат изправени пред съда.

Отказът на президента дори да помисли за промяна на политиката, която очевидно не работеше, накара и най-големите подлизурковци сред журналистическия корпус в Белия дом да поклатят глави.

— Няма изгледи Денвър Харисън скоро да започне преговори — отбеляза Къртис.

— Нито пък нашият министър-председател — додаде Кейт. — И двамата си приличат по ината.

— Но би трябвало да осъзнаят, че Кадир говори сериозно.

— Този Халид Кадир е необикновен човек — тихо каза Кейт.

— Високоинтелигентен и много по-умерен, отколкото смятат хората. Предполагам, че има и по-лоши неща от това да поговорим с него, за да видим дали може да се постигне някакво разбирателство — добави Къртис.

— Чудя се дали предупреждението му ще има някакво въздействие върху китайските управници, които измъчват своите граждани? — попита младата жена.

Първоначалната атака срещу китайското консулство в Кемпърдаун беше забравена от медиите, но важността на тази мишена не бе убягнала на Кейт и Къртис.

— Трудно ми е да преценя. Китайците могат да бъдат не по-малко упорити от Запада и не ми се вярва да има някакво раздвижване по отношение на човешките права. Ще продължават да екзекутират като едното нищо — размишляваше на глас той, — но ако решат, че това ще се отрази зле на игрите, може и да отстъпят. Не биха допуснали нещо да им попречи да организират най-добрата олимпиада в историята. Това е въпрос на престиж. Какво мислиш за алфа и за 137?