Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Ако не беше светнал предупредителният сензор на конзолата пред него, Кашоги дори нямаше да усети взрива.

— Слава на Аллах! — промърмори той.

Няколко от секциите, които трябваше да предпазват околната среда от разлив на петрол, се бяха напълнили с морска вода. Пълният товар петрол на борда и наводнените секции стигаха, за да потопят танкера под моста, запушвайки пристанището като бутилка с тапа.

Къртис О’Конър и бригадир Дейвис се спогледаха, когато камерата, монтирана на едно от най-високите здания в града, показа панорамна картина на пристанището. В горния ляв край на екрана танкерът все още завиваше, като носът му сключваше остър ъгъл с моста. В долния десен ъгъл на екрана „Джерусалем Бей“ почти се бе изравнил с операта. Няколко малки черни фигурки тичаха по контейнерите към предната палуба. В средата някакъв рибарски кораб току-що бе излязъл от Форт Денисън, сякаш се беше крил там от престрелката. Сега „Дестини“ плаваше с максимална скорост към танкера.

Дейвис отново се свърза по директната линия с главната квартира на специалните части на генерал Хауърд, която не беше далеч.

— Генерале, зная, че имате много работа в момента — каза той, — но един рибарски кораб току-що изскочи откъм Форт Денисън и плава право към танкера.

— Днес не е ден на хубавите новини — изръмжа Хауърд, когато затвори телефона и се протегна към микрофона на радиостанцията.

— „Тайгър 1“, във въздуха ли сте вече? Край.

— „Тайгър 1“. Още не, товарим муниции. Край.

— Щом излетите, свържете се с мен на тази честота. Край. Мамка му — изруга Хауърд. Е, ако нищо не можеха да направят за танкера, поне можеха да спрат „Джерусалем Бей“.

Докато дизелите на „Дестини“ работеха на пълни обороти под краката му, Джамал насочи двата лазерни лъча в точка на около два метра от ватерлинията на танкера. Когато двете червени точки на екрана на компютъра му се сляха в една, той изстреля противотанковата ракета, монтирана на левия борд, а после и тази на десния. Първата ракета прониза външната обвивка на „Оушън Венчърър“ и избухна на метър от вътрешната обвивка. Втората проби вътрешната обвивка и се взриви. Тежестта на милионите литри в средния резервоар на кораба беше огромна. Силен гейзер лек кувейтски петрол изригна от пробойните към пристанището и почерни белите гребени на вълните.

По-надолу в пристанището капитан Джефри и неговите командоси в летящите гумени лодки имаха много работа, докато бързаха към влекачите. Двете лодки трябваше да изминат още около триста метра, а Малик ал Фалид разполагаше с още едно оръжие.

Малик се приведе зад командната конзола, когато картечен откос рикошира от стоманения мостик на „Монтгомъри“. Той кимна на арабина, свит в десния ъгъл с гранатомет в ръцете.

— Колкото по-близо са, толкова по-добре. Пусни ги на сто метра и тогава ги довърши — заповяда тихо той.

Младият палестинец вдигна гранатомета РПГ-7 на рамото си. Стрелбата на командосите беше непрекъсната, но й липсваше точност заради подскачането на носовете на лодките по вълните при високата скорост, с която се движеха.

Като намери най-удобната стойка върху полюшващия се мостик, младият палестинец спокойно се прицели пред носа на едната лодка и стреля. Секунди по-късно противотанковата граната се удари в корпуса, избухна с оглушителен трясък и уби на място трима от неверниците. Когато разкъсаната лодка падна отново сред вълните, големите извънбордови двигатели все още виеха с пълна мощност, а останките потънаха сред облак разпенена вода.

— Аллах акбар! Бог е велик! — Малик сви юмрук и насочи големия влекач срещу хората, които се бореха с вълните.

Петдесет метра. Четиридесет метра. Докато променяше курса, за да избегне петролния гейзер, който бликаше от борда на танкера, Джамал вдигна предизвикателно юмрук. Натисна дроселите докрай, за да изстиска още малко скорост от траулера, и насочи тежкия кораб право към дупката в борда на танкера.

След като извика: „Аллах акбар!“, уверен в своето място в рая, Джамал спокойно натисна бутона на взривателя миг преди носът на „Дестини“ да се стовари върху борда на повредения танкер. Насочената взривна вълна с оглушителен рев проникна дълбоко във вътрешността на „Оушън Венчърър“. Гъст черен дим и подхранвани от петрола пламъци се стрелнаха седемдесет метра нагоре, обгръщайки платната на моста и екипите на „Бърза помощ“ и пожарната, които отчаяно се бореха да спасят оцелелите от по-раншното избухване на ракетата. Когато силната горещина от пламналия петрол започна да стопява асфалта на моста, хората хукнаха да бягат пеша от горящите коли. От огъня температурата достигна над хиляда градуса и стоманените стени, които отделяха резервоара в средата на кораба от останалите, започнаха да се огъват и поддават.