Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Аллах акбар! Бог е велик! Бог е велик!

— Мамо, къде сме? — попита Луиз.

— Уинярд, скъпа. Слизаме на другата спирка, която се казва Милърс Пойнт, и знаеш ли какво? — попита Антия, като едновременно оправяше жълтата шапка на Матю, която се бе плъзнала над очите му. — Ще минем по големия мост!

Очите на близнаците светнаха, те се спогледаха с възторг, а личицата им грейнаха в широки усмивки.

Генерал Хауърд преценяваше възможностите си. Да използва лековъоръжения „Блекхоук“ зад пилона срещу въоръжените със стингъри ислямисти, щеше да е съвременният еквивалент на Атаката на леката кавалерия 45 45 Катастрофална атака по време Кримската война при битката при Балаклава, възпята от лорд Алфред Тенисън. — Б.пр. . Ставаше все по-ясно, че „Джерусалем Бей“ е част от плана. За да имат майор Гулд и хората му някакъв шанс да се качат на борда, той трябваше да отвлече вниманието на влекачите. Който и да стоеше зад това, беше блестящ военен стратег, помисли си генералът мрачно. Ако тигрите бяха на разположение, те можеха да се заемат с влекачите със своите ракети и тежки оръдия.

— Шибаният министър и шибаните му съветници — измърмори генералът, докато се готвеше да даде нови заповеди на командосите в мощните гумени лодки, които търсеха оцелели сред отломките на сваления хеликоптер. Той протегна ръка за микрофона. — Екип „Чарли“, тук „Орел“. Край.

— Екип „Чарли“, край.

— Няма да е лесно, но искам да отвлечете вниманието на влекачите и да осигурите прикритие на екип „Делта“ за тяхното нападение срещу контейнеровоза. Край.

— Екип „Чарли“, разбрано. Край.

— Екип „Делта“, разбрано, час хикс след две нула. — Майор Гулд и хората му в „Блекхоук 1“ правеха последните приготовления за бързо спускане с въжета, докато се рееха зад платната на операта на Сидни, издигаща се над водата на Сидни Коув.

— Тук „Орел“, късмет. Край.

Генералът въздъхна дълбоко. Имаше само едно нещо, което мразеше повече от това да не бъде в центъра на действията, и то беше да праща войници да изпълнят задача, за която не бяха подходящо екипирани.

Капитан Джефри беше командир на двете гумени лодки и не се поколеба. Беше ядосан заради загиналите в хеликоптера свои другари и макар да се надяваше да намери някой оцелял, тази мисия беше по-важна. Той знаеше, че мъртвите и умиращите във водата щяха да постъпят по същия начин. „Джерусалем Бей“ току-що бе подминал Форт Денисън и след още няколко минути щеше да стигне до операта. Джефри огледа пристанището с бинокъла. Дъждът все още плющеше, но отвъд военноморската база можеше да види черните силуети на големите влекачи, които летяха към тях. Джефри се свърза със своя заместник в другата лодка.

— „Чарли 2“, тук „Чарли 1“. Аз ще се заема с десния влекач, а ти поеми левия.

— „Чарли 2“, разбрано. Край.

— Давайте, момчета!

Гумените лодки можеха да вдигнат до шестдесет възела, извънбордовите двигатели зареваха, а картечарите се хванаха за стойките да не паднат и откриха огън по влекачите със своите 7,62-милиметрови картечници МАГ-58. Със същия успех биха могли да стрелят по побеснели слонове с въздушни пушки.

Десетки уплашени жители на Кирибили се хвърлиха на подовете в жилищата си, когато картечарите на „Монтгомъри“ и „Уейвъл“ отвърнаха на огъня. Звукът от стрелбата на тежките и много по-стабилни 50-калиброви картечници не можеше да се сбърка, но Малик и неговите терористи бяха приготвили една още по-голяма изненада за командосите. В резиденциите на министър-председателя и губернатора телохранители с пребледнели лица се криеха зад най-дебелите дървета, които можеха да намерят. Да се оправяш с невъоръжени протестиращи, които се катерят по покривите със знамена, беше едно, а това тук — съвсем друго. Просто не бяха подготвени за подобна ситуация.

След като колегите му отвлякоха вниманието на влекачите, майор Гулд реши да действа веднага.

— Тръгвай!

Пилотът даде газ, „Блекхоук 1“ изскочи иззад операта и полетя ниско над водата, като внимаваше „Джерусалем Бей“ да остава винаги между него и влекачите. Командосите бяха притиснати към седалките, когато в последния момент пилотът вдигна машината рязко нагоре, прелетя над носа на кораба, спря и увисна над контейнерите зад фокмачтата.

Майор Гулд грабна съоръжението за спускане и изскочи от хеликоптера, повеждайки хората си към контейнерите на около шест метра под тях. Терористите на „Джерусалем Бей“ откриха огън от мостика и двама командоси паднаха от въжетата си, а телата им отскочиха и изчезнаха във водата. Командосите, които успяха да стигнат до контейнерите, се втурнаха напред, стреляйки в движение с 9-милиметровите си автомати „Хеклер & Кох“.