Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Какво по дяволите… — изруга капитанът на „Уилбърфорс“, когато огромният танкер изви към пристанището и се отклони от курса на запад, който щеше да ги измъкне от престрелката в акваторията му и да ги заведе до Гор Коув.

— До лоцмана на борда на „Оушън Венчърър“, тук „Уилбърфорс“. Край… Лоцмане, тук „Уилбърфорс“, чуваш ли ме? Край — вече тревожно изстреля капитанът на влекача. Не беше получил отговор и на въпроса за изстрелите, които се чуха на мостика, а ако танкерът продължаваше да завива, накрая щеше да заседне на южния бряг.

Беше нещо нечувано един капитан на влекач да поеме работата на лоцмана на плавателен съд и това можеше да му струва лиценза, но капитан Джон Гилчрайст, наречен Блу, бе работил повече от двадесет години на влекачи и въпреки че никога не бе изпадал в подобно положение, не се поколеба.

— Тук „Уилбърфорс“, поемам командването от лоцмана — спокойно заяви той.

Бавно бутна напред дроселите, за да не блъсне големите гуми на носа на влекача в борда на завиващия танкер. Дъждът се беше усилил, биеше по предното стъкло на мостика и съскаше по вдигнатите от вятъра вълни. Блу Гилчрайст даде газ докрай и двата дизела „Дайхацу“ с по две хиляди и петстотин конски сили мощност реагираха на мига.

— „Уейвъртън“, дай пълен напред на десния борд — нареди Гилчрайст.

— „Уейвъртън“, разбрано. — Младият капитан на другия влекач беше получил лиценза си миналата седмица и бе потресен от свалянето на хеликоптера и касапницата на моста. Когато наклони назад джойстика на управлението, той бутна двойния дросел на „Уейвъртън“ твърде напред. Двигателите реагираха веднага и под големия влекач витлата, защитени от дебели бронзови предпазители, се завъртяха на сто и осемдесет градуса за част от секундата. „Уейвъртън“ полетя напред от танкера и младият капитан осъзна грешката си. Модерното найлоново буксирно въже издържаше на опън близо сто и седемдесет тона и беше два пъти по-дебело от ръката на възрастен мъж, но щом кинетичната енергия на мощния влекач се сблъска с непомръдващата маса на огромния танкер, който завиваше на другата страна, буксирът се скъса като конец и се стрелна назад с мощта на артилерийски снаряд. Морякът на предната палуба нямаше никакъв шанс. Въжето откъсна главата му и тя описа отвратителна дъга, пръскайки кръв по мостика на „Уейвъртън“. Осемдесет хиляди тонният танкер, чиито двигатели работеха на пълни обороти, продължи да завива към южния бряг.

Когато влакът, който потегли в 9:47 от Стратфийлд, излезе от тунела на метрото, машинистът веднага видя червения светофар. Трасето пред него изглеждаше чисто. Все още ядосан заради мъмренето на началника, той намали, но влакът продължи през моста към Милърс Пойнт от другата страна.

— Да се обадим ли на татко и да му помахаме? — попита Антия.

Очите на децата грейнаха. Изненадана от четирите съобщения, които я чакаха, Антия натисна бутона за бързо избиране на номера на Мъри.

— Къде сте? — отсечено попита той.

— Във влака, скъпи. Нещо не е наред ли?

— Къде е той?

— Точно излиза от тунела през моста. Защо? — попита Антия озадачена от тона на обикновено спокойния си съпруг.

— Можем ли да говорим с татко? Моля, нека говорим с татко! — настояха близнаците.

Мъри погледна към моста и с ужас видя вагоните бавно да се показват от тунела.

Човекът на Ал Фалид, който стоеше на кея на Джефри стрийт, беше проверявал толкова често показанията на компаса, че можеше да си представи въображаемата линия и насън. Западният тунел беше разположен под ъгъл сто седемдесет и осем градуса и „линията“ минаваше през десния ъгъл на автобусната спирка до пристанището и по-нататък до една точка на скоростната магистрала „Кейхил“, от която завиваше към консерваторията. Мъжът изчака, докато центърът на завиващия танкер пресече въображаемата линия, и натисна зеления бутон на мобилния си телефон. Мобилният телефон, завързан за колоната под кея на Джефри стрийт в подножието на хълма, звънна само веднъж. Детонаторите запалиха детонаторния шнур, който се беше проточил по дъното на пристанището до смъртоносните цилиндри.

Десет секунди по-късно всичките десет цилиндъра избухнаха с приглушен рев и стълб вряща вода изригна отдясно на борд на танкера, сякаш някой беше хвърлил подводна бомба. Само пет от цилиндрите лежаха под кила на завиващия танкер, но клиренсът беше по-малко от метър, така че и те бяха достатъчни. Взривът проби назъбена дупка във външната обвивка на „Оушън Венчърър“.