Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Министър-председателят бе залят с множество въпроси за способността на болниците да се справят, за бъдещето на Сидни и за начина, по който хората, които още имат работа, могат да стигат до работните си места. Мишел Жилард, която беше отразила речта на професор Имран Сайед при откриването на международната конференция по биотероризъм, пренебрегна темата как се е отразило нападението върху средностатистическия работник. Тя зададе по-задълбочен въпрос — защо се случи всичко това.

— Господин премиер, ние всички видяхме разсекретените доклади, в които около шестнадесет разузнавателни служби на Съединените щати са стигнали до извода, че войната в Ирак е много голяма грешка. Тези доклади твърдят, че войната създава тренировъчна база за терористите и привлича все повече и повече млади атентатори самоубийци за фундаменталистката кауза. Ще признаете ли най-сетне, че станахме мишена, защото подкрепихме военната машина на САЩ, и че в резултат на нашата политика в Близкия изток фундаменталистите по цял свят набират сили?

Министър-председателят видимо се смути и ядно отвърна:

— Сега не е време да бягаме от бойното поле на войната срещу терора. Напротив, нужно е да удвоим усилията си и да изправим тези терористи пред съда.

— Господин министър на отбраната — попита друг журналист, — чухме, че вие и вашият съветник сте спрели заповедта на военните да се повиши степента на бойна готовност. Чух твърдения, че ако на военните е било разрешено да започнат подготовката си по-рано, това нападение е могло да бъде предотвратено. Може ли да чуем мнението ви?

Министърът на отбраната примигна няколко пъти и изражението му стана още по-объркано.

— На тези въпроси е най-добре да отговорят военните — каза той и погледна към командващия армията.

Лявата вежда на началника на армията се повдигна въпросително. Това бе един от онези класически мигове по пресконференциите, които само най-опитните фотографи с най-бърза реакция успяваха да запечатат за поколенията. Отношенията между командващия армията и егоистичния министър на отбраната току-що пропаднаха до нови дълбини и всички журналисти в залата разбраха това.

— Мисля, че не бива прибързано да спекулираме със слухове, преди да излезе пълният доклад за този ужасен, черен ден в австралийската история — дипломатично отговори офицерът. — Поднасям своите съболезнования на семействата на военните, които изгубиха любими хора, отдали живота си за родината. От името на всички военнослужещи изказвам най-дълбоки съболезнования и на всички наши съграждани, които изгубиха свои роднини и приятели в тези толкова трагични събития.

Ситуационната зала, Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

Цялата чудовищност на нападението срещу Сидни се изясни, докато президентът Денвър Харисън и военният му кабинет гледаха видеоматериала, излъчен от „Ал Джазира“, и настроението в Ситуационната зала отново стана напрегнато.

— За загиналите в Сидни трябва да се съжалява — казваше д-р Кадир, — но от всички западни правителства австралийското е най-запаленият поддръжник на военната машина на Съединените щати. Това беше само първото от трите предупредителни нападения. Ако Западът не промени своя курс и не започне преговори, ще загинат още хора от двете страни. — Лицето на уйгура беше безизразно. — По данни на самия Запад заради безмилостното нахлуване в Ирак всеки месец умират над три хиляди души, много повече от загиналите на 11 септември в кулите близнаци. Нападението срещу Сидни е малък предвестник на това, което ще настъпи, ако не се възползвате от възможността да поправите грешките си. Седнете и преговаряйте със Сирия, Иран и всички арабски нации от Близкия изток. Проведете среща на върха и постигнете съгласие за пътя напред. Изглежда трудно, но основополагащите принципи няма да ви затруднят. Създаването на жизнеспособна палестинска държава трябва да е първият принцип, застъпван от Запада. И двете страни трябва да направят отстъпки, като се заменят с израелски земи незаконните селища, които продължават да се строят на палестинска територия с вашата подкрепа. Завръщането на палестинските бежанци в новата държава трябва да бъде финансирано. Ако вие на Запад искрено застанете зад тези идеи, ще откриете, че обикновените палестинци и израелци копнеят за мир, и ще получите тяхната подкрепа.