Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Скъпа, моля те, звънни ми — каза за пореден път Мъри. Вкъщи никой не вдигаше телефона и той се зачуди дали е гледала новините. — Трябва да знам дали всичко е наред при вас — добави и остави мобилния телефон отново на бюрото до снимката на семейството си, като си повтаряше, че жена му просто е забравила да включи телефона. После се обърна отново към „Джерусалем Бей“. Двата влекача продължаваха да порят водата след него и Мъри отново се пресегна за микрофона.

На „Монтгомъри“ Малик ал Фалид нареди на своя кормчия да държи курс след „Джерусалем Бей“, когато три хеликоптера „Блекхоук“ се появиха над пристанищния мост. Единият изчезна към града, а Малик наблюдаваше как другите два заеха позиция, за да защитават „Оушън Венчърър“. През бинокъла можеше да види войниците неверници, седнали на задните и страничните седалки. Спецчасти или командоси, помисли си той. При наличието на четири ракети можеха да си позволят само един пропуск. Малик протегна ръка към микрофона, който се люшкаше над главата му.

— „Уейвъл“, тук „Монтгомъри“. Свали хеликоптера отдясно на борд, ние ще се погрижим за другия — нареди и кимна на ракетните екипи, които не се виждаха, скрити в задната част на мостика на влекача. Времето за хитруване беше минало.

— С удоволствие, „Монтгомъри“. Аллах акбар!

Мъри Блек отново насочи бинокъла си към „Монтгомъри“ и „Уейвъл“. Втренчи се невярващо, когато изведнъж облечени в черно мъже наизскачаха от мостиците на двата влекача. Двата екипа на мощните влекачи се втурнаха към носовете им и започнаха да разхвърлят старите мушами встрани, за да открият тежки 50-калиброви картечници, монтирани на стойки. От двете страни на мостиците стояха членове на екипажа с пускови тръби за изстрелване на ракети на раменете и се притискаха към дебелите планшири, докато влекачите цепеха вълните към града.

— Исусе Христе — измърмори Мъри, докато се протягаше към червения телефон за връзка с Държавния кризисен център.

— Дейвис.

— Мъри Блек, пристанищен контрол. Насочете камерите си към влекачите. И двата са въоръжени с 50-калиброви картечници и успях да преброя четири екипа с ракети „Стингър“. По два на всеки от тях. „Монтгомъри“ поддържа курс на запад след „Джерусалем Бей“, но „Уейвъл“ смени курса към северната част на пристанището и се насочва към „Оушън Венчърър“.

— Благодаря, дръж ме в течение — отговори Дейвис с равен глас, докато вдигаше слушалката на телефона за директна връзка с главната квартира на специалните части.

Оранжевата светлина на сензорите започна тревожно да святка на контролния панел пред пилотите на „Блекхоук 2“ и в шлемофоните им запищя аларма.

— Ракета! Курс 1800! — изкрещя вторият пилот, младият капитан инстинктивно изтегли лоста за управление и запрати машината в остър завой, отмествайки горещината на ауспусите от пътя на ракетата. Предупреждението и маневрата бяха изпълнени бързо и спокойно от един от най-добре обучените пилоти в света, но беше твърде късно. Смъртоносната ракета, която се движеше с над 1500 км/ч, се заби в страничния ауспух на двигателя на хеликоптера.

Мъри Блек наблюдаваше с ужас как хеликоптерът се разпадна на части, след като се взриви в голяма огнена сфера, обвита в черни пушеци. Като в забавен кадър огромните перки се откъснаха от ротора и той се понесе из въздуха, преди да падне във водата, като за малко пропусна една от гумените лодки, съпровождащи „Оушън Венчърър“. Рулевият винт прелетя през пристанището и изчезна в един луксозен мезонет недалеч от резиденцията на премиера. Фюзелажът се разкъса на три назъбени парчета. Телата на пилотите и командосите паднаха във водата и първата гумена лодка, а след нея и втора се отдалечиха от охранителните си позиции.

От палубите на „Монтгомъри“ и „Уейвъл“ се чуха радостни викове, които отекнаха из цялото пристанище, а после се понесоха крясъците:

— Аллах акбар! Бог е велик!

Носът на „Блекхоук 3“ се наклони остро напред, пилотът даде пълна газ и полетя в търсене на прикритие. Когато машината се изви и изчезна от погледите зад един от северните пилони на моста, предупредителният сензор за ракетна атака вече светеше на таблото. Когато следата, оставяна от източника на топлина, в ракетата внезапно изчезна, системата за управление на стингъра веднага потърси друга мишена. След дадения приоритет на тунелите под пристанището сега полицията бързаше да затвори моста. Въпреки че бяха блокирали успешно множеството ленти откъм града, трафикът от север все още се качваше на моста. Мъри Блек безпомощно гледаше от контролната кула, издигаща се високо над пристанището. Смъртоносният пушек, оставен от ракетните двигатели на стингърите, изглеждаше неочаквано грациозен. Ракетата зави на юг, щом системата й за управление се прицели в стърчащия нагоре ауспух на един тридесеттонен камион. Нейният компютър не правеше разлика между различните топлинни източници, затова камионът избухна в кълбо от пламъци и пушек. Един автобус и няколко автомобила около камиона се сблъскаха и се завъртяха, запушвайки четирите ленти на моста.