Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Капитанът на „Джерусалем Бей“ говореше със силен арабски акцент. Обикновено това не би притеснило Мъри, но предчувствието му, че нещо не е наред с „Джерусалем Бей“, сега се засили. Когато фокусира бинокъла си върху кила на кораба, разбра, че Боб Мускът е прав. Килватерът на контейнеровоза вреше и кипеше и той тревожно увеличаваше скорост в посока Форт Денисън. Мъри знаеше, че ако мине покрай форта, щеше да бъде невъзможно да го накара да пусне котва преди моста.

— Пристанището е затворено за движение. Трябва веднага да дадеш заден и да пуснеш котва до второ нареждане. Потвърди и изпълнявай.

— Двата влекача също ускориха — съобщи Боб, докато все още оглеждаше пристанището през бинокъла. — От запад към моста се приближава рибарски кораб — добави той. „Дестини“ точно излизаше от входа на Дарлинг Харбър. — Вероятно се движи с около дванадесет възела. Мъри, какво става, по дяволите? — В пристанището строго се следеше за спазване на ограниченията в скоростта. Обикновено ги нарушаваха собственици на плавателни съдове, които излизаха в морето за удоволствие. Търговските съдове знаеха много добре колко солени са глобите и много рядко нарушаваха правилника.

— Боб, имам лошо предчувствие — каза Мъри, хвърляйки поглед на картините от горящите боинги, преди да се съсредоточи отново върху „Джерусалем Бей“.

— Пристанищен контрол, тук „Джерусалем Бей“. Имам тежко болен моряк на борда с криза от апендицит. Искам разрешение да продължа по курса.

Мъри Блек поклати глава.

— Боб, не вярвам на тия приказки. Радиото им си работеше отлично, докато наближаваха Хедс. Ако този беше толкова зле, щяха да съобщят още преди часове.

Мускът кимна мрачно.

— Съгласен, ще трябва полицията да се качи на борда.

— По-скоро военните, защото е прекалено висок, за да се качат полицаите, докато се движи. — Мъри Блек се протегна към телефона, който имаше пряка връзка с Държавния кризисен център.

В голямата военна база на армията в Холзуорти на четиридесет километра западно от града командосите трескаво подготвяха за смяна степента на бойна готовност. Сегашната им осигуряваше свободно време за тренировки по полигоните в базата. Без никакво предупреждение обаче степента на готовност „Предупреждение за готовност след четири часа“ беше сменена с „Действайте“. С професионализма, с който бяха известни, те прекъснаха обичайните си дейности. Успяха да съберат войниците, да раздадат бойните муниции и да вдигнат във въздуха три от черните хеликоптери „Блекхоук“ с по десет командоси в тях. От другата страна на летище „Лускомб“ самолетните механици колкото може по-бързо и доколкото позволяваше безопасността подготвяха двата въоръжени разузнавателни хеликоптера „Тайгър“, които трябваше да минат поддръжка за полет. А войниците бързаха да заредят оръдейните кули с 30-милиметрови патрони и 68-милиметрови ракети.

Пилотът на водещия „Блекхоук“ оглеждаше пристанището пред тях, докато машините се носеха бързо към града. Летяха ниско, малко над водата, и стрелката на спидометъра беше спряла на сто и деветдесет възела в близост с червената зона. Вторият пилот се обърна назад към майор Гулд, командира на екип „Делта“, който в момента довършваше плановете си и говореше по друга честота с командирите на отделения в другите две машини.

— „Орел“ се опитва да се свърже с вас на трети канал — прекъсна го вторият пилот.

Гулд потвърди, че е приел съобщението с двойно натискане на комутатора на вътрешната уредба, и преди да смени каналите, обяви:

— Тук „Делта“, край.

— Добро утро, тук е „Орел“. — Майор Гулд нямаше нужда от позивните на генерала. Той винаги и навсякъде би разпознал ниския сдържан глас на своя командир дори без ексцентричните радиопроцедури на генерал Хауърд. Независимо от сериозността на ситуацията генералът винаги успяваше да звучи така, сякаш обмисля неделната следобедна разходка.

— В добавка към ескортирането на „Оушън Венчърър“ до мястото му за приставане в Гор Коув имаме още един малък проблем.

Майор Гулд се ухили. Изречено от генерала, определението „малък проблем“ обикновено означаваше, че се готвят да те засилят право в лайната.

— Има малка промяна на плановете. „Джерусалем Бей“ се държи странно. Отказва да се подчини на заповедта на пристанищните власти да пусне котва и все още плава към пристанището. Току-що ми докладваха, че е отминал остров Кларк. Качете се на него и без да убивате напълно капитана и жалкия му екипаж, накарайте малките говнари да изпълнят нареждането. Твърдят, че има болен член на екипажа, но пристанищният контрол не им вярва. Нито пък аз. Бъдете внимателни, защото както е тръгнало днес, може и да не са такива, каквито изглеждат.