Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Помощник-комисарят Пол Макей вдигна телефона, свързан с полицейския оперативен център.

— Затворете всички тунели на територия на Сидни — заповяда той тихо.

Бригадир Дейвис говореше по друг телефон с генерал Хауърд, командира на специалните части, в чийто команден пост не се приемаха изображения от камерите на контрола на движението. Съветникът на министъра потупа бригадира по рамото.

— Министърът иска хеликоптерите във въздуха. Сега!

— Йенсън, още една дума и ще те сритам — процеди Дейвис с ледена ярост в очите. — Не на вас, сър — поясни той спокойно, когато поднови разговора си с командира на специалните части. — От онова, което видях на мониторите, те атакуваха източния и западния тунел на Е5 под река Кукс и под основната писта. Точно тогава кацаше един боинг 747, който се блъсна в друг на земята. Полицията затваря всички тунели в района на града, но най-голямата им тревога са тунелите под пристанището. Също така трябва да знаете, че един танкер с осемдесет хиляди тона петрол на борда е на път към Гор Коув. Ще получите заповед от министъра надолу по веригата да съберете каквото имате подръка.

— Благодарение на шибаните съветници на министъра не е много и се съмнявам, че можем да използваме повече от три или четири хеликоптера „Блекхоук“ — заяви без заобикалки Хауърд. — На тигрите им правят нещо по поддръжката, но ще ги задействам и ще видя колко мога да вдигна във въздуха. Ще взема и няколко гумени лодки от „Уотърхен“ — продължи да изброява ресурсите си генералът, — така че между нас и полицията на Нови Южен Уелс пристанището ще бъде колкото може по-сигурно. Въпреки това ми се ще да разполагам с много по-голяма огнева мощ, тигрите щяха да ни свършат добра работа.

Генерал Хауърд и бригадир Дейвис знаеха, че хеликоптерите „Блекхоук“ са леко въоръжени със 7.62-милиметрови картечници, а заплашителните гумени моторници, които пренасяха по десет войници от спецчастите, също не бяха оборудвани с тежки оръжия. Надяваха се, че силите им ще бъдат достатъчно, но по всичко личеше, че нападението беше щателно планирано. Без тигрите може да си имаме неприятности, помисли си Дейвис, докато гледаше на единия екран картина от двата горящи самолета, а на другия — линейките и пожарните коли, опитващи да се промъкнат през хаоса по магистралите около входовете на тунелите, водещи на изток и запад.

— Мисля, че трябва да затворим пристанището — каза помощник-комисарят Макей на министъра на полицията, след като бригадир Дейвис информира и двамата за ставащото.

Министърът придоби несигурен вид.

— И да спрем фериботния транспорт? — попита съветникът на министъра.

— Все още не сме наясно с размерите на това нападение — отговори Макей — и ако мостът също е мишена, фериботите ще бъдат само излишно усложнение — обясни той, като отправи към министерския съветник хладен поглед.

На борда на „Дестини“ прослушването на полицейската честота и тази на пристанищния контрол беше прекъснато от няколко изписуквания на мобилния телефон. Джамал кимна доволен, защото това означаваше, че оставащите камиони бяха на път към определените им цели.

По-рано през деня Антия Блек се бе изправила пред огледалото от вътрешната страна на вратата на гардероба си. Беше слаба и стройна, джинсите й прилепваха плътно и тя си сложи бялата ленена риза, която Мъри толкова харесваше.

— Никак не е зле за едно голямо момиче! — каза си тя.

Преди месец навърши тридесет и четири. Антия прегледа разписанието на градската железница, която включваше метро и надземни влакчета, и реши, че влакчето в 9:47 от Стратфийлд ще ги закара до Милърс Пойнт малко след 10 сутринта. От спирката на влакчето до лунапарка можеше да се стигне пеша за десетина минути. Надяваше се, че на децата вече ще им е омръзнало, когато Мъри се присъедини към тях за обяд. Антия поклати глава и се усмихна. Кого лъжа, помисли си. Вече бе предложила на Луиз да отложат разходката заради дъжда.

— Метеорологът каза, че по-късно днес дъждът ще спре — възрази малката.

Осемгодишна, а разсъждава като голяма, помисли си Антия.

— Ей, рожденичката, готова ли си?

— Сега, мамо, само да си направя косата така, както татко обича.

Момчетата, вече с дъждобрани и шапки, правеха гримаси към стаята на сестра си.

В контролната кула на пристанището Боб Мускът и Мъри Блек гледаха ококорено ставащото пред китайското консулство. Пожарникарите отчаяно се опитваха да угасят горящото здание, а през това време линейките откарваха ранените и умиращите в близката болница „Роял Принс Алфред“. Както и в другите болници из града, и тук медицинският персонал беше вдигнат по тревога. Втора камера предаваше картини от касапницата на летището. Голямата горещина на горящия авиационен бензин пречеше на пожарните да се доближат достатъчно и въпреки огромните количества пяна, които се изливаха върху пламтящите отломки, огънят още не беше потушен. Мислите на Мъри Блек за онези, които бяха още в самолетите, бяха прекъснати от звъна на червения телефон, който свързваше кулата на пристанищния контрол с Държавния кризисен център.