Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Предавам — съгласи се добродушно вторият му пилот.

Двамата работеха добре заедно. Един ден, помисли си Джим, аз ще седя на лявата седалка и ще имам квалификацията да приземя това бебче и при страничен вятър. Но не и днес.

Сидни

На борда на „Дестини“ Джамал прослушваше полицейския канал и радиостанцията за трафика. Движението по Е5 беше натоварено, но без задръствания, водещата тема в новинарския бюлетин в десет часа подсказваше обаче, че нещо предстои. „В извънредно съобщение се говори, че пред китайското консулство на Дънблейн стрийт близо до университета на Сидни е станала експлозия. Все още няма данни за жертви, но полицията и линейките са на път. Пътната полиция съветва водачите да избягват района около Чърч стрийт и Парамата Роуд.“ Слава на Аллах, помисли си Джамал. Дано жертвите да са много.

Когато навлезе в късия тунел, който се гмурваше надолу и после се измъкваше изпод коритото на река Кукс, шофьорът на втория „Хино“, движещ се на изток, провери дневния километраж. Беше уверен, че камионът пред него вече е минал през тунела на път за летището. Оставаха още точно триста метра до точката, където тунелът минаваше през средата на реката. Когато на километража за дневния пробег тромаво се превъртя цифрата 3, шофьорът чу приглушения звук от експлозия във водещия на запад тунел до него. Той натисна рязко спирачките, без да го е грижа за малката кола, която се блъсна в задницата на камиона, вдигна предизвикателно юмрук и изрева:

— Аллах акбар! Бог е велик! — После, като последно действие на тази земя, натисна бутона на взривателя.

Два тона амониева селитра избухнаха с оглушителен рев, пламъци и дим. По-голямата част от жестокия взрив се насочи към тавана на тунела, разкъса го и през водата нагоре литнаха отломки. И в двата тунела отчаяните викове на ранените и умиращите, чиито крайници бяха откъснати от телата, заглушаваха рева на нахлуващата вода. Близо до изходите от тунелите шофьори и пътници зарязваха превозните си средства в опит да избягат от надигащата се вълна. Много от тях не успяха и в последен опит да се спасят се притискаха към тавана на тунелите, отчаяно търсейки въздух.

В Държавния кризисен център бригадир Дейвис, Къртис и Кейт смаяно гледаха как картината се прехвърля от порутеното китайско консулство към опустошението в наводнените тунели под река Кукс. Веднага след това на екрана се появи изображението на късия тунел под основната писта. Той бе обгърнат от пламъци, хвърчащи отломки и носещи се на талази облаци черен пушек.

Взривът в тунела под пистата разтърси контролната кула, но дългогодишният опит на Мик Хамънд си каза думата. Нужна му бе само част от секундата, за да прецени какво става.

— „Куонтас 12“, тук кулата на Сидни, прекрати кацането, прекрати кацането! — но командата му дойде прекалено късно. Боингът вече беше стъпил с носовите колела на земята, а капитанът бе завъртял дроселите за обратна тяга.

— Какво по… — Капитанът на „Куонтас 12“ гледаше невярващо пред себе си, когато основната писта изригна пред него. Той включи големите двигатели на пълна обратна тяга и пътниците бяха запратени напред, когато четиристотинтонният самолет се затресе към облаците пушек. Върху пистата валяха късове бетон и парчета арматурно желязо. — Боже мили! — извика, когато парче бетон се стовари върху закаленото предно стъкло и го строши напълно.

— Сто и двадесет, сто и десет… — Помощник-пилотът продължаваше да отчита скоростта, но тя не намаляваше достатъчно бързо и след миг те изчезнаха в кипящия черен ад, който ги обгърна. Дупката в пистата за миг сряза колесника под лявото крило и щом капитанът почувства, че машината се плъзга наляво, инстинктивно завъртя щурвала надясно и намали тягата на левия двигател. Но от това нямаше полза. Лявото крило се удари в пистата, левият двигател се откъсна, а резервоарите се пробиха. Боингът с четиристотин петдесет и осем пътници и екипаж на борда се плъзна по тревната площ покрай основната писта и се заби с все сила в самолета на сингапурските авиолинии на път за „Хийтроу“, чиито резервоари бяха пълни догоре.

Кейт притисна устата си с ръка, докато гледаше как двете огромни машини изригват в огнено кълбо, а от пламтящия ад наднича познатото бяло кенгуру, украсяващо опашката на единия самолет. Малко по-късно видяха как пътници с горящи дрехи скачат през една от задните врати, издигащи се на повече от шест метра от земята.