Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Но по-важното е — отбеляза Къртис, докато надничаше през рамото й, — че брезентовите криле на мелницата са били откраднати. Имали ли сте някога проблем с ТХДД? — поинтересува се той, като си спомни за имейла, прехванат от „Ешелон“.

— Тетрахлордибензодиоксин? — попита Дейвис и го изгледа въпросително. — Всъщност да. Откриха доста тревожни равнища в морските дарове и забраниха лова на скариди и траленето в акваторията на пристанището. Защо?

Къртис бръкна в кожената си чанта и извади копие на прехванатия имейл.

— Твърде много съвпадения, за да е случайно — отсъди Дейвис. — Откраднатата вятърна мелница може и да звучи малко отвлечено, но в съчетание с вечността и с този имейл излиза, че Сидни може да се окаже първото звено на онова, което Кадир планира като окончателно решение. Нищо лично, друже, но решението на нашето правителство да се набърка в иракската бъркотия превърна Австралия в много вероятна мишена. А като стана дума за мишени, тук най-голямата е пристанището. Не зная с колко време разполагаме, но ако си прав, трябва да повишим бойната си готовност.

— ТЩГ-изток носи нормалното си дежурство, но можем за всеки случай да я поставим в готовност — каза бригадир Дейвис. Вдигна слушалката на обезопасения телефон и натисна бутона за бързо набиране, за да се свърже със заместник-началника на армията в Канбера.

— Какво е ТЩГ-изток? — прошепна Кейт на Къртис.

— Тактическа щурмува група. Те имат две. Едната е в полка за специални въздушни операции и е базирана на западното крайбрежие, а другата е тук, на източното, в батальона на командосите.

— Сега съветниците са по средата на гадната си битка с полицейския министър — обясни бригадирът. — Винаги учтиви… сър. — Дейвис се ухили, когато остави слушалката. — Заместник-началникът е от флота и отговаря за операциите. Член е на Клуба на британската общност, носи кожени кръпки на лактите на туиденото си сако и ми напомня, че не съм шлагер в Канбера.

— Отново ли те зачеркнаха в списъка с получателите на коледни картички от премиера? — попита Къртис.

— Не знам как ще го преживея, но животът все пак продължава — дяволито се усмихна Дейвис. — Заместник-началникът ще информира началника на армията, а той ще говори с малкия лорд Фаунтлерой.

— Малкият лорд Фаунтлерой?

— Министърът на отбраната. Държи да бъде информиран за всичко. Дори кога си сменяме гащите, та какво остава за степента на готовност. Днес трябва да искаш разрешение дори за да пръднеш — добави Дейвис. — Най-малкото можем да информираме съветника му за нашите планове да поставим ТЩГ в бойна готовност, което може да ни спести време по-късно.

— В никакъв случай — надуто настоя съветникът на министъра Сесил Йенсън с пепеляво лице без брадичка.

— Ако някога се разчуе, че сме привели групата в по-висока степен на готовност, защото някога някакъв разбойник е задигнал брезента от крилата на вятърна мелница — изстреля той, вторачил поглед в Къртис и Кейт, — ще изглежда, че сме се паникьосали заради едно „може би“ и някаква шантава история.

— Сесил — отговори хладно бригадирът, — изобщо не става дума за това как ще „изглеждате“ вие с министъра. — Отдавнашната непоносимост между военния и издигналия се съветник беше очевидна. — Важното е да се вземат благоразумни предохранителни мерки, докато разследваме всичко по-задълбочено. Точно в момента сме в много изгодна позиция. Обикновено повечето от нашите хеликоптери „Блекхоук“ са базирани на север — обясни той, като се обърна към Къртис и Кейт, — но вчера пристигнаха тук заради срещата на Организацията за азиатско-тихоокеанско сътрудничество.

— Вече взехме решение да разположим част от тях в Сидни — изпръхтя съветникът на министъра.

Бригадирът се огледа наоколо.

— Няма, Сесил, наоколо няма медии, за да уловят думите ти, а и това е без значение. Важното е, че са тук заедно с тигрите.

— Тигри ли? — Кейт погледна въпросително Къртис.

— Въоръжени разузнавателни хеликоптери „Тайгър“. Европейско производство — обясни той. — Имат страхотна огнева мощ.

— При сегашната степен на готовност — продължи бригадир Дейвис — няма гаранция, че ще можем достатъчно бързо да вдигнем във въздуха тигрите или ТЩГ, ако нещо се случи. Сесил, виждаш ли кораба? — попита, като посочи десния екран. — Казва се „Оушън Венчърър“.

Огромният нос на танкера се беше приближил и четири влекача го дърпаха да заобиколи Брадлис Хед и да се завърти така, че да може да продължи по коридора под моста до мястото за приставане на Гор Коув.