Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Той погледна отново към таблото. Половината, отделена за пристигащите, беше малко по-оживена с осемдесет хиляди тонният танкер „Оушън Венчърър“, който по разписание трябваше да пристане точно срещу кулата на големия петролен терминал на Гор Коув. Скоро след него щеше ще дойде „Джерусалем Бей“, редовен посетител на пристанището.

— Кои са тия „Монтгомъри“ и „Уейвъл“? — попита Мъри.

— Двойка мореходни влекачи на път за Вануату. Идват, за да презаредят.

— Хич не им завиждам — промърмори Мъри.

Вълните мощно и неспирно се носеха по безкрайната повърхност на Тихия океан, насочваха яростта си срещу назъбеното, но непокорно лице на Норт Хед, стоварвайки върху му оглушителни маси кипяща зелена вода и пяна.

— Кой би искал да е капитан на влекач — подхвърли Боб, неволно повтаряйки думите на капитан Свенсон. Изглежда, това бе всемирно мнение.

— Или лоцман — включи се Мъри, докато фокусираше бинокъла си върху малкия, но мощен катер, който напускаше базата си в Уотсън Бей.

Яркожълтият катер на лоцмана веднага бе повдигнат от голяма вълна, преди да се стрелне предизвикателно към основата на следващата. Преходът до мястото за среща с „Оушън Венчърър“ на четири морски мили от носовете Хедс щеше да бъде бурен и труден.

— И тук горе не е кой знае колко по-добре — добави Мъри, докато сваляше бинокъла си. После погледна към снимката на Антия с близнаците и Луиз, поставена на бюрото му.

След няколко часа обаче щеше да стане невъобразимо по-лошо.

Складът в централната част на Сидни

Джамал бе дошъл в склада много преди разсъмване, пресмятайки допълнителното време, което се налагаше да предвиди заради бурята и за да поразсъждава отново за първото нападение, което трябваше да се извърши с камионите. Шофьорите пристигнаха един по един. Всички бяха атентатори самоубийци и изглеждаха сериозни и решителни. Видеозаписите с последните им думи към семействата и приятелите вече бяха направени. Днес мъжете се бяха събудили за своя последен ден на земята. Скоро щяха да се съберат с Мохамед, Аллах да го благослови, и да получат небесните награди, обещани на всички, които бяха готови да загинат мъченически за вярата.

Джамал влезе в малката баня на склада, за да извърши задължителното очистване, преди мюсюлманинът да се срещне със своя създател. Първо наплиска лицето си, след това ръцете до лактите, после прекара мокрите си ръце по главата и накрая изми краката си. След като другите членове на групата свършиха с очистването, проснаха молитвените килимчета на пода на работилницата, където бяха натоварили камионите с амониева селитра. Джамал поведе утринната молитва.

„Аллах акбар! Аллах акбар!

Бог е велик! Бог е велик!

Бисмиллах ир-рахман ир-рахим…

В името на Аллах, Всемилостивия и Милосърдния…

Аллах! Няма друг Бог, освен Него, Вечно живия, Неизменния!

Мир вам!“

Джамал остави сгънатото си молитвено килимче до една очукана кантонерка в кабинета в задната част на работилницата. После разгърна картата на града върху кирливата заседателна маса и включи радиостанцията, настроена на канала, който собствениците на автовлекачи използваха, за да следят повикванията на полицията при катастрофи. Като допълваща програма пусна радиото на станция, на която местните жители се обаждаха, за да съобщават за задръствания и други пречки. Неверници, помисли си той с горчивина. Скоро сведенията за движението щяха да задръстят радиовълните, но засега пътищата изглеждаха забележително пусти. За първата цел бе отделен един камион, а останалите шест щяха да атакуват по двойки. Маршрутите до четирите цели бяха многократно проигравани до последната секунда. Нищо не бе оставено на случайността.

Малко преди осем сутринта Джамал разцелува всеки от седмината шофьори три пъти по бузите.

— Вашето място на небето до пророка, мир нему, е осигурено — каза им той и посочи към седемте камиона, подредени в редица пред склада. — Време е да включите двигателите. Нека Аллах, Всемилостивият и Милосърдният, бъде с вас.

По-малко от час след тази сцена Джамал паркира колата си пред навеса за лодки, където „Дестини“ се беше върнал, след като прибра водолазите от Кларк Айланд. След една последна молитва той и останалите двама членове на екипажа отвориха старите врати на навеса и единият пусна двигателя на лебедката. Джамал зае мястото зад щурвала и „Дестини“ се плъзна по добре смазания Хелинг във водата. Той натисна бутона на стартера и подновеният дизел забоботи и се събуди за живот. Джамал изчака, докато членовете на екипажа затворят вратите. Бутна големия никелиран лост на дросела напред и пусна радиостанциите, настроени на честотите на полицията и пристанищния контрол. Почти веднага се чу съобщение по канал 13.