Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Пристанищен контрол, тук лоцманът на борда на „Оушън Венчърър“. В момента завиваме покрай шамандурата и се насочваме по Западния канал заедно с четири влекача.

— Разбрано, „Оушън Венчърър“, разрешавам да продължите към Гор Коув.

Джамал кимна със задоволство. Капанът бе започнал да се затваря. Първият камион трябваше да бъде взривен в 10:05 сутринта, последван в бърза последователност от останалите.

Хотел „Парк Хаят“, Рокс, Сидни

Кейт се размърда. Главата й все още бе отпусната върху гърдите на Къртис. Той отметна русата коса от челото й и я целуна нежно. В дъха й се усещаше лек аромат на уиски.

— Миришем на секс — прошепна Къртис, докато плъзгаше бавно ръка по гърба на Кейт към малкото й стегнато задниче.

— Аха — сънливо отговори тя.

Дъждът шибаше балкона, където бяха стояли предната вечер, и Кейт се притисна по-здраво в тялото на Къртис. Беше една от онези сутрини, когато и двамата биха предпочели да си останат в леглото.

— Влез в мен — каза тя тихичко, милвайки косата му.

Отново в своята баня, Кейт нагласи накрайника на душа на „вибрация“ и остави топлата вода да масажира гърба й. Мислите й бяха в пълен безпорядък. Сексът снощи беше бърз и страстен, но тази сутрин не бързаха. Немирният ирландски американец, с когото бе решила да се позабавлява, излезе прекрасен и нежен любовник. Докато стоеше под душа, размишляваше. Даде си сметка, че й беше много приятно и се бе чувствала в безопасност с този мъж, но се насили да заповтаря мантрата си с по-голяма увереност. „Това беше само за тази вечер. Не мога да се забърквам с него.“ Ала знаеше, че Къртис е различен, и осъзна, че е малко късно да се връща към тази мантра.

Дъждът спря за малко, когато Кейт и Къртис пристигнаха в Държавния кризисен център в южния край на града. Кейт забеляза пощенска кутия и махна на Къртис да плати таксито.

— Няма да се бавя. Само ще пусна това за Ричард — каза и размаха една пощенска картичка във въздуха.

Той на секундата разпозна снимката. Спомни си, че я беше виждал преди години по време на олимпиадата в Сидни. Беше заснета в мига, когато димът от фойерверките, обявяващи началото на олимпийските игри през 2000 година, се беше разнесъл и по средата на арката на моста през пристанище Сидни светеше думата „вечност“.

— Почакай. Мога ли да я видя?

— Е, какво, сега ще ми четеш кореспонденцията само защото преспахме заедно ли? — Кейт обаче видя, че Къртис е много сериозен. — Какво има?

— Помниш ли първата предупредителна атака на Кадир? „Под вечността“?

— Мислиш, че е имал това предвид? — Младата жена се намръщи, когато внезапно си спомни и нещо друго, което Кадир бе споменал във видеозаписа.

— Възможно е — отговори Къртис. — Има ли някаква значима връзка между Сидни и думата „вечност“?

— Ами всичко започнало през 30-те години на миналия век — обясни Кейт, припомняйки си отдавна забравен урок по история. — Артър Стейс бил бездомен алкохолик, който живеел по градските улици. Една вечер отишъл в баптистки приют, където чул проповед от свещеник на име Ридли. Ридли карал слушателите си да се замислят върху това, че са смъртни, и върху божието обещание за вечност. Завършил проповедта си с нещо като „Вечност! Вечност! О, защо не може с тази дума да се украсят улиците на Сидни!“. През следващите четиринадесет години, докато градът спял, Артър Стейс изписвал с жълт тебешир думата „вечност“ с безупречния си калиграфски почерк на всеки вход, улица, гара или фериботен кей, където сметнел, че хората могат да я видят.

Къртис поклати глава.

— Нали не мислиш, че това има нещо общо с предупреждението?

— Напротив. Ама ти сякаш си глътнала цялата „Британика“.

— Ще приема това за комплимент, но ако си прав, Кадир ще нападне моста на пристанището. И като стана дума за това, имаше още нещо във видеозаписа на Кадир. Не каза ли, че първото предупреждение ще бъде отправено там, където най-малко очакваме, „под вечността, откъдето беше открадната вятърната мелница“?

— Тази открадната вятърна мелница винаги ме е обърквала — призна си Къртис.

Кейт имаше замислен вид.

— Можем ли да получим достъп до компютър в Държавния кризисен център? Върти ми се в ума, че Дауис Пойнт преди се е наричал Уиндмил Хил, тоест Хълм на вятърната мелница.

— Да вървим — подкани я Къртис.

Когато влязоха във фоайето, бригадир Антъни Дейвис, старшият офицер за свръзка на австралийската армия в центъра, вече ги чакаше.