Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Той е най-големият петролен танкер, който пристава в Сидни, и предполагам, забелязваш, че приливът вече е стигнал най-високата си точка. При отлив ще се удари в дъното на пристанището. Корабът е голяма мишена и в случай че тези хора са прави — той погледна към Кейт и Къртис, — ще се чувствам малко по-спокоен, ако ТЩГ седеше в хеликоптерите с вече въртящи се витла.

— За щастие подобно решение не зависи от теб, бригадире — надменно заяви Йенсън и вдигна слушалката на един от обезопасените телефони, за да се свърже с военния министър в Канбера.

— Веднъж и аз да съм съгласен със Сесил — обади се министърът на полицията на Нови Южен Уелс, и побърза да подсили претенциите си, докато Йенсън беше зает. — Твърде рано е да включваме Британската общност. Това е държавна отговорност и скоро ще дам пресконференция, за да подчертая това.

Тони Дейвис, Пол Макей и Къртис О’Конър се спогледаха. „Оушън Венчърър“ се виждаше съвсем ясно и бавно, но неотвратимо се движеше към моста.

Ниският тъмнокож мъж взе мобилния си телефон. Фокмачтата на крайцера „Сидни“ се издигаше като паметник на мъжете, участвали в първата морска битка на Австралия през Първата световна война. Когато огромният нос на „Оушън Венчърър“ я отмина, мъжът натисна бутона за изпращане на есемес: „Сега минава край военния паметник“. Модерната технология даваше възможност на Джамал веднага да прочете съобщението и да пресметне точния час, когато танкерът щеше да мине над тунелите. Телефонът на мъжа изпиука и той прочете отговора: „Нека Аллах, Всемилостивият и Милосърдният, да ни помага“.

Още по-нататък друг от хората на Ал Фалид, застанал близо до кея на Джеферсън стрийт в Кирибили, също прочете есемеса. Текстът на съобщението и отговорът на Джамал бяха разпратени едновременно до няколко мобилни телефона.

Всеки шофьор изчисли часа на потеглянето си от момента, когато носът на танкера премина край паметника, за да стигне при целта си точно навреме. А това означаваше да са на позиция, когато танкерът преминава над тунелите под дъното на пристанището.

Операцията беше започнала.

Още по̀ на юг времето беше разбъркало разписанието на полетите на летище „Сидни“ и авиодиспечерите се опитваха да наваксат закъсненията.

Контролната кула, летище „Сър Чарлс Кингсфорд Смит“, Маскът

Мик Хамънд отработваше предпоследната смяна в своята кариера. Той беше едър човек с мустаци, които му отиваха, и спокоен поглед към света. Темпераментът му беше много подходящ за изключителния стрес, който вървеше с професията на авиодиспечер. Следващия месец Хамънд навършваше четиридесет и две и в момента беше най-дългогодишният служител в екипа от висококвалифицирани диспечери на летището на Сидни.

Кулата бе построена в края на основните писти успоредно на Дженеръл Холмс Драйв и се издигаше на приблизително триста метра от мястото, където магистралата се гмурваше в тунела под пистите за рулиране и основната писта, ориентирана на север-юг. След два дни малката ваканционна къщичка при протока Съсекс щеше да стане дом за него и за тридесет и седем годишната му жена, но точно в момента Мик нямаше време да мечтае за риболов или разтакаване в бараката с инструментите.

Всички девет конзоли на авиодиспечерите в кулата работеха на пълни обороти. Въпреки че сутринта времето малко се пооправи и диспечерите вече виждаха краищата на пистите, издаващи се над Ботани Бей, изоставането беше огромно. От отсрещната страна на пътя, в сградата на въздушния контрол, друг диспечерски екип се бореше да извади самолетите от позициите им на изчакване и да ги приведе в курс за подход, откъдето можеха да бъдат предадени на кулата. Диспечерната за писта 34-ляво се беше съсредоточила върху дузина радарни бликове на екрана пред себе си. Един от тях бавно се придвижваше към точката, към която го беше насочила, за да направи последния си подход към Сидни. Полетът беше №12 на „Куонтас“ от Лос Анджелис с четиристотин петдесет и осем пътници и екипаж на борда.

— „Куонтас 12“, остават ви двадесет километра до приземяване. Вятърът е западен, със сила петнадесет възела, при пориви до двадесет. Когато заемете позиция, свържете се с кулата на честота 120,5.

— „Куонтас 12“ — потвърди капитанът и се протегна да смени честотата, докато вторият пилот подготвяше кацането.

На земята опашката от чакащите за излитане самолети ставаше все по-дълга.

— „Куонтас 438“, готов за излитане.