Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Мъри, обажда се Пол Макей. Пристанището ще бъде затворено за корабоплаване, докато не установим какви са размерите на това нападение. Кои съдове се движат в момента?

— „Оушън Венчърър“ се е изравнил с Форт Денисън и напредва по маршрута си към Гор Коув — докладва Мъри. — Такъв голям танкер не може да бъде спрян лесно, така че трябва да го оставим да пристане. Останалият трафик се състои от „Джерусалем Бей“, малък контейнеровоз, който е вече в Източния канал, и два влекача, „Монтгомъри“ и „Уейвъл“, които го следват отблизо. Мога да обърна лесно влекачите, а „Джерусалем Бей“ да задържа на място.

— Благодаря ти. Направи го и ме дръж в течение, ако възникне някакъв проблем.

— Разбрано, Пол. Ще го накарам да пусне котва в канала. — Мъри Блек остави слушалката и обясни на Боб Мускът какво става.

Докато се протягаше за микрофон №13, видя как от „Уотърхен“ западно от моста се откъсва първо една, а после още една гумена лодка. Командоси, въоръжени с леки оръжия и картечници МАГ-58, монтирани на стойките, се държаха с мрачни лица за осигурителните въжета. Лодките се задвижваха от извънбордови двигатели „Меркюри 250“, които лесно достигаха над петдесет възела. Техните тъпи носове отскачаха над развълнуваните води на пристанището, после се стоварваха отново върху тях, а бялата пяна пръскаше на всички страни.

— До всички кораби, до всички кораби. Говори контролната кула на пристанище Сидни. Порт Джексън от река Парамата на запад до линия Зет на изток е затворен до второ нареждане. Забранява се, повтарям, забранява се всякакво корабоплаване без изрично разрешение на пристанищните власти. „Оушън Венчърър“, ти си изключение. Продължавай за Гор Коув. Потвърди.

На мостика на танкера капитан Свенсон и лоцманът се спогледаха.

— Много странно — отбеляза капитанът, гледайки назад към „Джерусалем Бей“ и двата големи влекача, които го следваха. — Защо ли затварят пристанището?

— Не знам — отговори лоцманът, — но трябва да сме благодарни, че не искат да спрат и нас. — Спирачният път на толкова голям танкер, пълен догоре и движещ се с максимална скорост, се измерваше с морски мили. А дори и при движение с минимална скорост, нямаше да успее да спре бързо.

Капитан Свенсон кимна на първия помощник, който се протегна към микрофона.

— Тук „Оушън Венчърър“, потвърждавам нареждането.

Единственият друг човек на мостика беше кормчията Мусаид ибн Кашоги, който запазваше неразгадаемото си изражение и не отместваше поглед от нос Кирибили. Щом се изравняха с резиденцията на премиер-министъра, която се появи откъм десния борд, той щеше да действа. С едната ръка държеше щурвала, а с другата опипа пистолета „Берета“, 38-и калибър, в джоба на синия му комбинезон.

— Прието, „Оушън Венчърър“ — каза Мъри. — „Джерусалем Бей“, трябва да спреш и да спуснеш веднага котва на сегашната си позиция. Потвърди.

Мъри Блек вдигна бинокъла си и го фокусира върху „Джерусалем Бей“, докато нетърпеливо чакаше отговор. Товарната палуба беше пълна с десеттонни контейнери.

— Може би ще бъде по-справедливо да спрем влекачите след Балморъл? — предложи Боб. — Вълнението отвъд Хедс е все още твърде силно.

Мъри Блек кимна, но вниманието му все още бе съсредоточено върху „Джерусалем Бей“. Контейнеровозът сега беше успоредно с остров Кларк.

— „Джерусалем Бей“, тук пристанищният контрол, потвърди последното нареждане.

Очите на Мъри Блек се присвиха. Нещо не беше наред. „Джерусалем Бей“ не отговаряше и продължаваше да плава.

Боб Мускът вдигна бинокъла си в западна посока. Едно рибарско корабче, „Дестини“, минаваше през пристанище „Дарлинг“ и се насочваше към моста над пристанището.

— „Джерусалем Бей“, „Джерусалем Бей“! Тук пристанищен контрол. Трябва да спрете на място и да пуснете котва до второ нареждане. Потвърди! — В гласа на Мъри Блек се долавяха леки нотки на тревога, когато пусна бутона за предаване.

— Не стъпвай на седалката, скъпа. Хората после ще седнат на мръсното — смъмри Антия Блек дъщеря си, когато влакът в 9:47 от Стратфийлд стигна до спирка Таун Хол в града.

— Пристанищен контрол, тук „Джерусалем Бей“, чувате ли ме?

— Време беше — промърмори Мъри Блек, когато натисна предавателния бутон на микрофона на радиостанцията.

— Той ускорява — отбеляза Мускът, докато наблюдаваше контейнеровоза с бинокъла и за миг забрави „Дестини“.

— Пристанищен контрол, моите извинения, имахме проблеми с радиостанцията. Може ли да повториш?