Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Разбрано, „Орел“, край. „Блекхоук 2“ и „Блекхоук 3“, продължавайте с ескорта на „Оушън Венчърър“ и заемете позиции отляво и отдясно на моста. Аз ще се оправя с транспортния кораб.

Двата хеликоптера потвърдиха промяната в плановете и трите машини се издигнаха нагоре, за да минат над пристанищния мост. Водещият хеликоптер заедно с майор Гулд и неговите хора се понесе на юг, използвайки операта за прикритие, докато се подготвяха за рисковано бързо спускане с въжета върху палубите на „Джерусалем Бей“. Другите две машини поеха курс към големия танкер, който сега беше на половината път между Брадлис Хед и Кирибили Пойнт и на два километра от моста.

В Държавния кризисен център Кейт и Къртис гледаха левия плазмен екран, който получаваше сигнал от камерите, улавящи големия танкер и „Джерусалем Бей“. „Дестини“ се показваше иззад подветрената страна на Форт Денисън.

— Смятам, че освен тунелите трябва да затворим моста и да спрем влаковете — каза помощник-комисарят Макей на министъра на транспорта, който беше пристигнал заедно със съветника си.

— Всички? — попита министърът.

— Онези, които се движат из града.

— Това ще блокира цялата мрежа и ще пострадат всички избирателни райони — предупреди съветникът на транспортния министър.

— Господин министър, влаковете не са силната ми страна — намеси се бригадир Дейвис, без да обръща внимание на съветника, — но нека ви изясня какво става тук. Бяхме нападнати на три различни места. Засега не знаем със сигурност дали това е работа на Халид Кадир, но подобно на атаките на 11 септември, тези също носят отпечатъка на грижливо планиране. Няма гаранции, че тази операция е завършила и че не включва нападение в метрото като онова в Лондон. Ние говорим за защитата на живота на хората и ако затварянето на линиите под града означава спирането и на останалите, мисля, че хората в другите избирателни райони ще проявят разбиране.

Когато потеглилият от Стратфийлд в 9:47 часа влак влезе в Уинярд, машинистът погледна часовника си, все още ядосан заради мъмренето, което отнесе от началника си рано сутринта. Беше опитал да обясни, че през деня, за който ставаше дума, го хвана поредица от червени светофари през целия маршрут от Парамата до Хорнсби. За да навакса изгубеното време, щеше се да се наложи да надхвърли ограниченията на скоростта.

— Изобщо не ми пука — беше казал началникът, пазейки собствения си хляб. — Набий си в дебелата глава, че винаги се движим навреме.

Дежурният по движението в Уинярд се наведе към микрофона.

— Влакът на първи перон заминава за Хорнсби. Следващата спирка е Милърс Пойнт. Гостите на лунапарка трябва да слязат там.

Шофьорът на пътуващия на север камион „Хино“ чуваше сирените, когато излезе от Воломолоу и пое към северния тунел под пристанището. Джамал се беше погрижил мястото на взривяването на двата петтонни камиона да бъде близко до южните краища на двата тунела, така че да не попречат на експлозивите на дъното на пристанището в северния край.

От другата страна на северния бряг вторият шофьор, Абдул Азам, също чуваше сирените. Той спокойно караше по пътя към моста и източния тунел под пристанището и се усмихваше при мисълта за касапницата, която щеше да причини на всички, които му се бяха подигравали. Макар и часът пик да бе отминал, движението все още беше натоварено. Абдул съжаляваше единствено за това, че автобусите на неверниците не използваха тунелите.

— Аллах акбар! Бог е велик! — прошепна той и докосна взривателя в джоба си. За него входът на тунела под пристанището беше символ на влизането му в рая и точно в момента той се появи пред погледа му. Вече можеше да види огромния нос на „Оушън Венчърър“ долу в акваторията на пристанището, но сирените зад него приближаваха и когато погледна в огледалото за задно виждане, започна да се тревожи, че може да не успее да стигне до целта си.

Когато полицейската кола профуча край него с виеща сирена и святкащи буркани, полицаят на пътническата седалка махна ядно на Азам да спре. Двеста метра по-нататък колата се плъзна със свирещи гуми и застана напреко на входа към тунела. От нея изскочи полицай и вдигна ръка. Движението пред камиона на Азам започна да спира.

Мъри Блек набра мобилния телефон на Антия. Вече й бе оставил две съобщения да му звънне, но по някаква причина тя още не беше се обадила.

— Здравей, ти се свърза с Антия Блек. Ако оставиш мило съобщение, ще ти се обадя веднага щом мога.