Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Пристанищен контрол, говори лоцманът на борда на „Оушън Венчърър“. Току-що един „Блекхоук“ избухна отляво на борд! — Без да са сигурни какво става, лоцманът и капитанът много добре знаеха, че са стъпили върху шестдесет хиляди тона лек суров петрол.

— Кулата, „Оушън Венчърър“ — отговори Мъри спокойно. — Пристанището е под терористична атака. Засега не сме сигурни коя е основната цел, но вие поддържайте сегашния курс. Край.

Ибн Кашоги отново попипа хладната стомана на беретата в джоба си.

Абдул Азам прецени, че има достатъчно място да се промъкне покрай предницата на патрулката, и натисна газта докрай. Завъртя камиона покрай спиращите коли и полетя към пролуката между полицейския автомобил и стената на тунела, карайки право към полицая, който трескаво му махаше да спре. Абдул се помоли без думи на Аллах, когато полицаят, застанал по средата на пролуката, престана да маха и извади пистолета. Шестдесет метра, четиридесет метра. Стисна челюсти, докато камионът набираше скорост надолу по аварийната лента. Два куршума изсвириха покрай кабината, лявата част от предното стъкло се пръсна, когато единият от полицейските куршуми го улучи. Още два куршума рикошираха от покрива на кабината, но Азам успя да запази спокойствие, стискайки взривателя в дясната си ръка. Полицаят отчаяно зареждаше нов пълнител, партньорът му също започна да стреля и страничният прозорец на Абдуловия камион се пръсна. След миг тежкият петтонен камион стигна до тях, здравата му броня блъсна патрулката, завъртя я със стържене в сноп от искри и уби единия полицай на мига. След удара камионът се наклони на две колела и арабинът се замъчи отчаяно да го овладее отново. Той натисна спирачките, отскочи от стената и машината занесе към долната част на тунела под пристанището и оживеното движение. От отсрещната страна идваше другият камион и наближаваше мястото, където трябваше да се взриви.

По-раншните нападения бяха излъчени на живо по радиото, но сега изведнъж предаването беше прекъснато.

— Това е съобщение от Инспекцията на тунелите под пристанището. Затваряме за движение и двата тунела. Всички превозни средства трябва да напуснат колкото е възможно по-скоро.

Азам отново обхвана взривателя в десницата си, наближавайки южния край.

— Много сте закъснели! — каза и вдигна предизвикателно юмрук. — Аллах акбар! Бог е велик! — изрева с цяло гърло.

Десетте килограма пластичен експлозив възпламениха два тона амониева селитра и тежката стоманена каросерия насочи през конусообразната фуния взривната вълна право към тавана на тунела.

В контролната кула Мъри Блек и Боб Мускът бяха вперили очи в двата влекача и „Джерусалем Бей“ и никой от тях не забеляза стълба мръсна морска вода, изтласкваща скали, късове бетон и парчета стомана, на около метър от повърхността. Не забелязаха и втория стълб, който се издигна от дъното мигове по-късно. Двата стълба вряща вода изчезнаха, а на тяхно място върху шибаната от дъжда водна повърхност, като символ на смъртта и разрушението отдолу, се появиха два нарастващи кръга масло. Хиляди тонове вода се изливаха през дупките, разкъсани в обвивките на тунелите. Черният дим бе изтласкан от двата им края и пожарите в горящите превозни средства заедно с виковете на ранените и умиращите бяха заглушени от шума на призрачно плискащата се в стените вода.

Когато „Оушън Венчърър“ се изравни с резиденцията на министър-председателя в края на нос Кирибили, Мусаид ибн Кашоги остави едната си ръка върху щурвала, а с другата извади беретата.

Експлозията беше оглушителна. Лоцманът рухна върху стоманения под, а от тила му бликна кръв. Кашоги стреля отново и помощник-капитанът се свлече до лоцмана. Кормчията от Саудитска арабия спокойно насочи пистолета към капитана и стреля още два пъти. Капитан Арне Свенсон умря още преди да се стовари на пода, а очите му застинаха със смразяващото осъзнаване на случващото се.

Кашоги бутна големите дросели на „пълен напред“. Двигателят на „Оушън Венчърър“ имаше размерите на малка сграда и тежеше повече от две хиляди тона. Цилиндрите му бяха само десет, но всеки от тях беше с размери на воден резервоар и главният инженер вдигна разтревожено поглед, когато електронният машинен телеграф най-неочаквано отбеляза максимални обороти. Той се протегна към микрофона, провесен над пулта за управление.

— Мостик, тук машинното.

Кашоги заключи задната преградна врата и не обърна внимание на обаждането от машинното отделение и все по-настоятелните повиквания от капитана на влекача „Уилбърфорс“. След автоматично прехвърления контрол над двигателя на мостика деветдесет хиляди конски сили започнаха да въртят още по-бързо триста и четири тонния колянов вал. Дълбоко под повърхността огромното витло на „Оушън Венчърър“ блъскаше глухо водата с все по-нарастваща бързина. Кашоги завъртя малкия щурвал от неръждаема стомана докрай наляво, предавайки десет тона хидравлично налягане на огромното кормило. Известно време не се случи нищо, но после градус по градус носът започна да се насочва към града и пилоните, издигащи се на южното крайбрежие. Мусаид ибн Кашоги вдигна юмрук.