Крис Картър - Скулптора

— Каноколит? — едва не се изсмя Гарсия.

Патоанатомът кимна.

— Перфектно е за тази работа. Лесно се използва, изсъхва за секунди, лесно залепва за кожата и държи изключително здраво. Случаят обаче ме поразява като абсолютно безсмислено убийство.

— Не са ли такива всичките? — отбеляза Робърт.

— Да, но имам предвид, че с убийството на тази жертва не се постига много. — Съдебният лекар се приближи до карта на западната стена, на която бяха изброени теглото на мозъка, сърцето, белите дробове, черния дроб, бъбреците и далака на покойния. На плота до нея имаше найлонов плик, който съдържаше някои от органите на жертвата. Тя взе плика и го вдигна. — Ракът е разял до голяма степен белите дробове. На Дерек Никълсън са му оставали една-две седмици живот. А такова увреждане на белите дробове означава силна болка. Той вече е умирал и е преживявал невъобразими страдания. Защо ще го убиват по този начин?

Никой не каза нищо.

Никой не знаеше какво да каже.

Окръжният прокурор на Лос Анджелис Каунти Дуейн Брадли беше неотстъпчив човек и не проявяваше търпение към никого, който дори обмисляше да наруши закона. Той беше на шейсет и една и прокурор от трийсет години. Избраха го за окръжен прокурор през 2000 година. Когато полагаше клетва, Брадли каза на служителите си да не се страхуват, да преследват престъпните елементи и да търсят справедливост винаги и на всяка цена. Той живееше по това правило.

Брадли беше нисък и пълен, с останала достатъчно бяла коса, която да покрива слепоочията му. Закръглените му бузи бяха яркорозови и ожесточено се тресяха, когато се мъчеше да докаже нещо. Имаше избухлив нрав и ако името на играта беше жестикулиране, Брадли определено беше шампион. Накратко, той приличаше на превъзбуден мафиотски дон, който е решил да се поправи.

Тази сутрин вместо да потегли към работното си място на Уест Темпъл Стрийт, Дуейн Брадли отиде в полицейското управление при капитан Барбара Блейк. Той беше в кабинета й от пет минути, когато на вратата почука Хънтър.

— Влез — извика Барбара от бюрото си.

Робърт влезе и затвори вратата.

— Искала си да ме видиш.

— Аз исках да ви видя — обади се Брадли от ъгъла на стаята.

Хънтър с нищо не показа, че е изненадан от присъствието на окръжния прокурор.

— Прокурор Брадли — поздрави го той с учтиво кимане, без да му подаде ръка.

— Детектив — отвърна Брадли.

Робърт отмести очи към капитан Блейк за няколко секунди и после отново погледна прокурора.

— Не съм дошъл да губя нито вашето, нито моето време с глупости — започна направо Брадли. — Всички сме много заети и съм ви признателен за това. — Той замълча за ефект по силата на навика. — Робърт Хънтър. Вие сте определен за водещ детектив в разследването на убийството му. Лично аз ще наблюдавам разследването. — Прокурорът наклони глава към папката на бюрото на капитан Блейк. — Прочетох първоначалния ви доклад, детектив. Видях и снимките от местопрестъплението. — Брадли започна да крачи из стаята. — За трийсет години като прокурор не съм виждал такова нещо, а съм виждал доста извратени неща, повярвайте ми. Това не е било убийство, а безпрецедентно зверство. Страхлив, умопомрачен акт на невъобразимо насилие, извършен от отрепка, която не заслужава да бъде наричана човек. Ще настоявам за смъртно наказание за този негодник. По дяволите, ще върна проклетата гилотина за това гадно копеле. И ще се усмихвам доволно, когато главата му се търкулне на земята. — Лицето му започна да порозовява. — И що за извратено нещо е оставил?

Никой не отговори.

— Снимките от местопрестъплението показват абсолютно хаотична сцена, напълно несъвместима с изблик на неистов гняв. В доклада ви обаче се предполага, че всичко е било внимателно обмислено предварително. Твърдите, че убиецът е планирал да загуби контрол?

— Не — отвърна Хънтър.

Брадли се намръщи.

— Какво не?

— Не е изгубил контрол.

Прокурорът зачака, но той не добави нищо повече.

— Проблеми с говора ли имате? Можете ли да съставяте цели изречения?

— Да.

— Какво да? — Брадли погледна капитан Блейк, сякаш питаше: „Наистина ли си възложила на този човек да ръководи разследването?“

— Да, мога да съставям цели изречения.

— Тогава изплюйте камъчето, ако обичате. Съставете колкото изречения искате и развийте твърдението си отпреди малко.

— Кое твърдение?

— Занасяте ме, по дяволите! — В ъгълчетата на устата на Брадли се появи слюнка. — Онова, което казахте, че убиецът не е загубил контрол.