Крис Картър - Скулптора

Тримата влязоха в голямо и леденостудено помещение, осветено от две редици флуоресцентни лампи на тавана. В средата бяха сложени две стоманени маси, едната закована за пода, а другата на колелца. До стената от хладилници с малки, правоъгълни, лъскави като огледала врати имаше син хидравличен маркуч. Масите за аутопсии бяха покрити с бели чаршафи.

Патоанатомът си сложи нови латексови ръкавици и се приближи до масата, която беше най-отдалечена от вратата.

— Е, нека да ви покажа какво открих.

Гарсия премести тежестта си на другия крак, а Хънтър посегна да вземе хирургична маска. Не се страхуваше от зараза, но мразеше характерната миризма в залите за аутопсии — сякаш нещо разлагащо се беше изтъркано със силен дезинфектант, мирис на спарено, който зове от отвъдното, за да измъчва живите.

— Официалната причина за смъртта е сърдечна недостатъчност… — започна доктор Хоув, дръпна белия чаршаф и откри разчленения торс на Дерек Никълсън, — причинена от загуба на кръв и вероятно непоносима болка. Но известно време се е държал.

— Какво имаш предвид? — попита Карлос.

— Травмите на кожата и мускулите показват, че той е загубил пръстите на ръцете и краката си, езика и поне едната си ръка, преди сърцето му да престане да бие.

Гарсия си пое дълбоко дъх и се отърси от неловкото настръхване по врата.

— Оказахме се прави за подобния на трион инструмент, използван за ампутирането на крайниците — продължи съдебният лекар. — Определено е било нещо много остро с назъбен ръб. Зъбците на острието обаче не са били толкова фини, както би се очаквало, и разстоянието между тях е по-голямо от обичайното в сравнение с инструментите, с които се извършват клиничните ампутации.

— Може би ръчен дърводелски трион? — предположи Карлос.

— Не мисля. — Доктор Хоув поклати глава. — Порезните рани са идентични. Има малко сечене, но предимно когато режещият инструмент се е удрял в кост. Това не е изненадващо, особено след като мисля, че жертвата не е била упоена. Токсикологичният анализ ще търси следи от опиати в кръвта на убития, но това ще отнеме един-два дни. Без анестезия болката е била непоносима. Дори да е била държана здраво, жертвата непрекъснато е викала и се е гърчела, и това е направило ампутацията много по-трудна.

Гарсия всмукна студен въздух през стиснати зъби.

— Поддържането на живота на жертвата вероятно не е притеснявало извършителя, който е можел да отреже ръцете и краката по какъвто начин иска.

— Но не го е направил — обади се Хънтър.

— Не — съгласи се доктор Хоув. — Убиецът е искал жертвата да бъде жива колкото е възможно по-дълго. Искал е да страда. Частите на тялото са отрязани добре и правилно.

— Имал е медицински познания? — попита Хънтър.

— Въпреки факта, че в днешно време всеки може да прекара няколко часа в интернет и да получи подробни указания и чертежи как да извърши ампутация, според мен убиецът има най-малкото основни познания за медицинските процедури и човешката анатомия. — Погледът й се съсредоточи върху втората маса за аутопсии. — Със сигурност е знаел какво прави. Вижте това.

Нещо в поведението и тона на гласа на доктор Хоув обезпокои двамата детективи. Те тръгнаха след нея към другата маса за аутопсии.

— Не се съмнявам, че всичко, което се е случило в онази стая, е било планирано, при това много добре. — Тя смъкна белия чаршаф. Зловещата скулптура, оставена от убиеца, беше разглобена, а отрязаните от тялото на Дерек Никълсън части бяха измити от засъхналата по тях кръв и внимателно наредени върху студения метален плот. — Не се тревожи — каза съдебният лекар на Хънтър, като забеляза безпокойството му. — Лаборантите направиха достатъчно снимки и измериха всичко, за да създадат копието, което искаш. Ще го получиш след един-два дни.

Погледите на Робърт и Карлос останаха приковани в телесните части.

— Разбра ли нещо за скулптурата, докторе? — попита Гарсия.

— Абсолютно нищо. И трябваше да я разглобя сама. — Тя се изкашля, за да прочисти гърлото си. — Изстъргах мръсотията под ноктите на жертвата и я предадох за анализ на ДНК. Нямаше косми и кожа. Само обикновени нечистотии и екскременти.

— Екскременти? — Карлос направи гримаса.

— На жертвата — потвърди доктор Хоув. — Докато изпитва нетърпима болка, например по време на ампутация без анестезия, обектът губи контрол над пикочния си мехур и червата. И точно това е странното.

— Кое? — попита Гарсия.