Крис Картър - Скулптора

Робърт се подсмихна: беше съгласен с нея. Усмихна се за пръв път през деня.

— Още едно? — попита Емилио, младият барман от Пуерто Рико, и кимна към празната чаша на Хънтър.

Робърт насочи вниманието си към него и после към чашата. Чувстваше се уморен, но знаеше, че ако се прибере вкъщи, няма да заспи. И без това спеше малко. Безсънието му се грижеше за това.

— Разбира се, защо не.

Емилио му наля още едно двойно уиски и пусна кубче лед в чашата. Хънтър го наблюдаваше как се напука, когато падна в светлокафявата течност. Мъжът в износен сив костюм, който седеше в края на бара, се закашля гърлено като стар пушач и мислите на Робърт се върнаха към Дерек Никълсън. Защо беше убит човек, болен от рак на белите дробове? Някой, вече осъден на мъчителна смърт? Оставаха му още един-два месеца най-много и ракът и без това щеше да го довърши. Убиецът обаче не искаше да става така, а той да нанесе фаталния удар. Да гледа жертвата в очите, докато Никълсън умира. Да си играе на Господ.

Хънтър отпи от уискито и затвори очи. Имаше лошо предчувствие за случая.

В град като Лос Анджелис престъпленията, извършени с насилие, са често срещано явление. За никого не е изненада, че патоанатомите и лекарите в спешните отделения в града са заети през цялата година. Работата се трупа като сняг и всяка процедура трябва да следва график дори ако искането е спешно. Мина един ден, преди доктор Каролин Хоув да започне аутопсията на трупа на Дерек Никълсън.

Хънтър беше успял да спи само четири часа. Сутринта в очите му сякаш имаше пясък и болката, която се прокрадваше в основата на черепа му, беше типична за недоспиване. От опит знаеше, че не може да направи нищо, за да се отърве от нея. Болката беше част от живота му повече от двайсет години.

Готвеше се да отиде на работа, когато му се обади доктор Хоув и каза, че най-после е приключила с аутопсията на Дерек Никълсън.

Хънтър тръгна в седем и половина сутринта и измина единайсетте километра между апартамента си и Института по съдебна медицина на Норт Мишън Роуд точно за седемнайсет минути. Гарсия беше пристигнал малко преди него и го чакаше на паркинга. Беше гладко избръснат и косата му още беше влажна, но торбичките под очите му контрастираха на свежия му сутрешен вид.

— Трябва да ти кажа, че не очаквам с нетърпение резултатите — рече Карлос, когато Хънтър слезе от колата си.

Робърт го погледна с любопитство.

— Някога очаквал ли си нещо с нетърпение, когато влизаш в тази сграда?

Гарсия се втренчи в старата болница, превърната в морга. Сградата беше внушителна в архитектурно отношение, фасадата представляваше стилна комбинация от червени тухли и светлосиви трегери. Великолепното стълбище, водещо към главния вход, добавяше още елегантност към постройката, която лесно можеше да бъде сбъркана с традиционен европейски университет. Красива черупка на убежище, което крие толкова много смърт.

— Ясно, разбрах — призна Карлос.

Доктор Хоув посрещна двамата детективи на служебния вход в дясната страна на сградата. Меката й като коприна черна коса беше прибрана в класически кок на тила. Нямаше грим и очите й бяха зачервени, което предполагаше, че и тя не е спала много през нощта.

Тримата се поздравиха с кимване и мълчаливо тръгнаха по дълъг и ярко осветен коридор. По това време на утрото в моргата нямаше никой друг и в съчетание с голите бели стени и безупречно чистите плочки на пода мястото изглеждаше още по-зловещо.

В дъното на коридора те тръгнаха по стълбите за мазето и продължиха по по-къс и не толкова добре осветен коридор.

— Използвах специалната зала за аутопсии — каза патоанатомът, когато се приближиха до последната врата вдясно.

Специалната зала номер едно обикновено се използваше за аутопсии на трупове, които поради една или друга причина представляват обществена заплаха — инфекция от остро заразни вирусни заболявания, облъчване с радиоактивни материали, поражения от химични бойни отровни вещества и други. Залата имаше отделна система с база–данни и хладилно помещение. Тежката врата се заключваше с електронна ключалка с шестцифрена комбинация. Понякога залата се използваше и за разследвания на нашумели убийства — мярка за сигурност, която да попречи на по-деликатната информация да стигне до медиите и други нежелани страни. Хънтър бе ставал свидетел на това много пъти.

Доктор Хоув набра кода на металното табло на стената и масивната врата забръмча и се отвори.