Джоузеф Файндър - Часът нула

Мислите на Сара се носеха бясно, а тялото й се бе вдървило от напрежение. Спасяването на Джаред означаваше предотвратяване на инцидента. Тя си повтаряше тази фраза като мантра, защото можеше да мисли само за своя син. Знаеше, макар че никога нямаше да си признае това, че изведнъж бе загубила всякакъв интерес към случая, към работата си, дори не се вълнуваше от невъобразимите щети, които можеше да нанесе бомбата.

Дъждът беше спрял, но все още бе облачно и небето изглеждаше металносиво.

Щеше ли да убие Джаред?

Вече бе убивал… на едро и на дребно, каза си тя. „На дребно“ за нея означаваше очи в очи, а „на едро“ бяха терористичните актове, които този човек бе осъществил. Без да знае защо, за нея убийствата „на дребно“ бяха ужасяващи, защото доказваха, че той може да отнеме живот лице в лице с жертвата. Щеше ли такъв като него да се поколебае да убие Джаред, ако сметне това за необходимо?

Може би. Нали още не го бе убил… или поне така се надяваше тя. Може би в плановете му влизаше само да го използва като заложник, като застрахователна полица, като човешки щит. Молеше се в себе си Джаред да е още жив.

Но как бе допуснала така лесно да я изиграят? Как така точно тя, обучена да бъде подозрителна и станала такава в резултат на професионалния си опит, се бе хванала на въдицата? Защо бе проявила такава готовност да види в него един сърдечен и приятен мъж? Как бе съумял той да скрие от нея истинската си същност?

Да, той бе несъмнен майстор на дегизировката, но може би не е чак толкова трудно да се дегизираш, когато никой не знае как изглеждаш? Всъщност бдителността й бе притъпена от физическата му непохватност, разбра тя изведнъж. Но може би и тя самата не бе пожелала да види противоречията?

Пред фасадата на сградата вече бе започнала да се събира голяма тълпа. Сините и червени лампи на полицейските коли тревожно проблясваха. Полицаи спираха и отбиваха колите. Районът около Муур стрийт бе блокиран с подвижни прегради, на които имаше предупредителен надпис „ПОЛИЦЕЙСКА БАРИЕРА — НЕ ПРЕМИНАВАЙ“. Няколко коли на пожарната охрана приближаваха откъм Уотър стрийт с вой на сирените си. Два-три микробуса на телевизията вече бяха успели да се доберат дотук — Сара нямаше представа кой ги е алармирал толкова бързо. Тук бе и групата за кризисни ситуации на нюйоркското полицейско управление.

Как бяха успели всички тези хора да пристигнат тук толкова бързо?

И тогава видя отговора. Хората от бомбения отряд на нюйоркската полиция вече бяха поели контрол над ситуацията, както обикновено се случваше след тяхна намеса. Някой бе успял да ги повика — може би един от полицаите, пристигнали първи. Всеки момент щеше да пристигне и Групата за ядрени кризисни ситуации, след което щеше да започне междуведомствена борба кой да поеме случая. Освен ако не успееше по някакъв начин да я предотврати.

Тя вдигна поглед към сградата и прошепна:

— Джаред.

— Искам да се прочисти и блокира целият район — нареди на подчинените си облеченият в брезентово яке началник на бомбения отряд.

Сара се приближи и показа картата си.

— Специален агент Кехил, ФБР — каза тя. — Тази операция е под мой контрол.

— Така ли? — погледна я с досада командирът на отряда. — Е, вече не е.

Бомбеният отряд към нюйоркското полицейско управление е най-голямото и най-старо подобно поделение в страната. Базиран в Шести полицейски участък на Десета улица 233, той реагира на около 1300 сигнала годишно, за да открие и обезвреди различни взривни устройства. Отрядът се състои от шест екипа от по двама детективи, условно наименувани от „A“ до „F“, командирът е лейтенант, а под него има четирима сержанти.

Бомбеният отряд е част от Научния отдел към полицейското управление, който пък е едно от поделенията на Детективското бюро. За да няма объркване, макар членовете на отряда да носят златни значки, те се водят не детективи, а „детективи специалисти“, което определено е шамар в лицето на тази съставена изцяло на доброволчески принцип група от смели до безумие мъже.

Според полицейския устав Бомбеният отряд може да приеме задача само ако бъде повикан от хора на ГКС — групата за кризисни ситуации. В конкретния случай ги бе повикал един от членовете на ГКС, който след огледа на мястото основателно бе решил, че има сериозна вероятност в сградата да е заложена бомба. Полицаят просто съвестно бе изпълнил дълга си.

До пристигането на противоядрената група Сара беше безсилна да направи каквото и да било: Бомбеният отряд бе поел контрола над нещата. Но появеше ли се Групата — най-елитното звено в цялата система на Съединените щати — тя автоматично щеше да поеме ръководството на цялата операция.