Джоузеф Файндър - Часът нула

Но в телефона вече не се чуваше нищо.

Сара тревожно се обърна и видя Папас да я гледа с широко разтворени очи, видя и техника, сгърбил се над апаратурата си.

— Не успяхте, нали? — каза тя.

— Не още — призна той.

— О, боже!

— Не, почакайте! — извика техникът.

— Но нали прекъсна!

— Няма нищо — каза той. — Телефонът още е включен.

— Какво искате да кажете?

— Независимо дали по телефона се говори, или не — обясни техникът, без да сваля поглед от екрана на компютъра, — той продължава да предава… осем седем нула точка нула шест мегахерца…

— Какво? — не разбра Сара.

— Докато телефонът е включен — независимо дали се говори, или не — докато захранването му е включено, той продължава да обменя сигнали с най-близката клетка. Нали точно така може да се види силата на сигнала преди да започнете да говорите. Това е… Да! Улових го!

Бауман веднага видя, че момчето говори по клетъчен телефон. Как беше забравил? Сграбчи детето, запуши устата му с парцал и каза повече на себе си:

— Сега, малкия, да тръгваме. Крайно време е да се махаме оттук.

— Намерихме адреса! — изкрещя Папас.

— Слава богу — въздъхна Сара.

— Не е небостъргач или нещо подобно. Двайсететажна сграда близо до Уотър стрийт на някаква уличка… Муур стрийт.

— Какво има там?

— Офис на „Гринич Тръст“ на нивото на улицата — така съобщи полицаят. Не било клон, а някаква администрация…

Телефонът на бюрото му иззвъня и той го грабна.

— Да? — Изслуша каквото му казваха и изведнъж се опули. — Боже Господи…

Затвори, преглътна и обясни:

— На нивото на мецанина на тази сграда, неозначен по никакъв начин и практически невидим за несведущите, има огромен център за обработка на данни, наречен Мрежата, който е…

— Добре — прекъсна го Сара. — Алекс, искам ти и двама от по-младите колеги да останете тук. Единият ще има грижата за моя телефон, в случай че Джаред направи нов опит да позвъни. Другият ще поема всички разговори от ЦРУ или от другаде. Оставям те за мой заместник. Рот, искам да дойдеш с мен и да поемеш координацията на операцията. Всички останали незабавно да се поставят на разположение на Командния център.

— Разбрано.

— Искам още да се свържеш с човека, който отговаря за Мрежата. Ако е възможно, настоявам незабавно да прекратят всякакви операции. Да се уведомят всички обслужвани банки да преустановят всякакви трансакции. И още нещо — искам патрулна кола, незабавно.

— Ясно.

— Искам евакуация на всички околни сгради, от пряка до пряка.

— Ти луда ли си? — сряза я Рот. — Имаш ли представа колко небостъргачи има там? Там са Ню Йорк Плаза, Стейт Стрийт Едно, Батъри Парк, Финансовият център Броуд…

— Направи го! — каза Сара. — Уведоми полицейския комисар — упълномощени сме да направим това — и блокирайте улиците с всички възможни подръчни средства, включително патрулни коли, полицаи, агенти, каквото намерите. Очистете тротоарите. Искам всеки свободен полицай да бъде изпратен там. Никой да не навлиза в заградения район. Всяка сграда да бъде евакуирана.

— Боже Господи! — изпъшка Рот. — Ако Бауман е в сградата, където се намира Мрежата, и ако всички там едновременно се втурнат навън, никога няма да го открием.

— Рот, и моят син е там.

— Сара — намеси се Папас, — и двамата сте прави. Трябва да изпразним сградата незабавно, но едновременно с това трябва да контролираме кои излизат.

— Не е възможно, Алекс.

— Възможно е. Спомни си Мека!

— Мека ли? Какво искаш да кажеш?

— 1979 година. Голямата джамия в Мека. Класически пример.

— Алекс, нямаме време за сложни изпълнения.

— Сара! Изобщо не е сложно. Трябва само да докараме няколко автобуса с хора от отдел „Борба с безредиците“, това е.

И той набързо обясни идеята си.

— Действай — каза тя. — И някой да ми помогне да си намеря защитна жилетка.

Полицейската кола се понесе по Седмо авеню с виеща сирена и въртящи се светлини на покрива.

На задната седалка Рот даваше нареждания по телефона, а Сара гледаше през прозореца.

О, боже, о, боже, о, боже!

Джаред… О, боже…

Ако Бауман бе взел сина й за заложник, как тогава Джаред бе успял да се обади два пъти незабелязано?

И къде се намираше?

Чу как Рот казва:

— Хиляда фунта С-4. Приемете най-лошия случай — когато цялото количество е в бомбата. — Той направи пауза, за да изслуша какво му казват, и след секунда продължи: — Това е предостатъчно, за да свали цялата сграда, в зависимост от това къде е сложено взривното устройство. Възможно е да убие всички вътре. Определено ще нанесе сериозни поражения на околните постройки и ще убие пешеходци.