Майкъл Ридпат - Борсови игри

А знаеше много. Имаше репутацията на вдъхновен привърженик на рисковете. Голяма част от съвременните теории за управление на портфейли специално подчертават безнадеждността на опитите за преборване на динамични пазари и много мениджъри на портфейли се придържат към следването или изпреварването на реакцията на пазара. За Хамилтън всичко това беше повече от нелепо. Според него институциите, които доверяваха на „Де Джонг“ да им управлява парите, плащаха таксата си за идеите. Той смяташе за свой дълг да увеличава максимално парите на клиентите по всички възможни начини. Това означаваше да поема рискове, големи рискове. Но не рискуваше безразсъдно. По-скоро изчакваше появата на съблазнителни възможности, анализираше всички рискове, избягваше или се подсигуряваше срещу колкото е възможно повече, и чак когато беше сигурен, че шансът е на негова страна, действаше. Клиентите на „Де Джонг и Ко“ бяха доволни от резултатите и му доверяваха още пари.

Фирмата беше основана от Джордж де Джонг преди двадесет години. Първоначално бе управлявала авоарите на известни благотворителни тръстове. За осемте години, откакто Хамилтън бе постъпил на работа, бе привлякла клиенти отвъд океана, особено от Япония, с което бе събрала финансови средства за управление, възлизащи на два милиарда лири стерлинги. През последните пет години мистър Де Джонг, който наближаваше шейсетте, беше започнал да идва на работа само три пъти седмично, но все още контролираше нещата изцяло и си докарваше изключително висок доход. Средствата се инвестираха в облигации с широк спектър от валути, чието управление беше оставено изключително в ръцете на Хамилтън. Под неговото ръководство работеха шестима души, в това число и аз.

Джеф Ричардс беше най-старшият с две десетилетия опит в инвестирането в ценни книжа. Работата му беше да преценява накъде ще тръгнат валутните курсове 14 14 Валутен курс (Exchange rate) — съотношението, по което една валута може да се обмени за друга, т.е. броят валутни единици, които се смятат за равни на една единица от друга валута, например $1,60 в различно време са се равнявали на една лира стерлинга. и лихвените проценти 15 15 Лихвен процент (Rate of interest) и да преструктурира по съответния начин портфейлите си. С благия си характер и академичния подход към пазарите, той почти винаги имаше успех. В тази дейност му помагаше Роб Грийнхалф, който освен това отговаряше и за управлението на позициите в недоларови облигации. Беше приблизително на моята възраст и с двегодишен стаж във фирмата. Имахме си също така и един чартист 16 16 Чартист (Chartist) — специалист на фондовата борса, който предвижда движението на цените на акциите единствено чрез проучване на графики за изменението на тези цени и понякога на обемите на продажбите. , Гордън Хърли. Той използваше техническия анализ на старите цени, за да прогнозира бъдещите. На мен това ми изглеждаше почти като гледане на кафе, но в повечето случаи Хърли наистина познаваше.

Моята работа беше да следя доларовата част от портфейла, която представляваше повече от половината ни фондове. Това беше в ресора на Хамилтън и идеята беше след време аз и Деби, чийто стаж беше още по-малък и от моя, да поемем неговата роля. В настоящия момент Деби се занимаваше предимно с управлението на фирмата и правната документация, както и с някои от по-неотговорните борсови дейности. Всички ползвахме услугите на нашата секретарка Карън — едно спокойно, но много оправно момиче на двадесет години.

От шест месеща бях част от този екип, който страшно ми харесваше.

Продължих по Бишопсгейт, докато стигнах Колониалната банка — висока черна сграда, покрита със стъкло. Тъй като щастието й бе изневерило, тя вече нямаше нужда от толкова много работни помещения и даваше под наем горните етажи. „Де Джонг“ заемаше двайсетия, само на два под покрива. Пристъпих от асансьора в покритата с плюш и полиран махагон приемна, пълна със скъпи книги в кожени подвързии и гравюри от осемнайсети век, изобразяващи стари търговски маршрути и изящни чайни клипери 17 17 Кораби, построени специално за търговията с чай, плаващи по маршрута Китай — Лондон през 18 век. с вдигнати платна. Стаята създаваше впечатление за тежест и авторитет, за богатство, спечелено преди столетие от финансистите на търговска империя чрез консервативни решения за инвестиции, вземани в спокойна обстановка. В действителност фирмата съществуваше едва от двадесет години и парите на клиентите й всеки ден се рискуваха на пазара за ценни книжа от Хамилтън и екипа му зад вратите от дъбово дърво.