Майкъл Ридпат: Борсови игри

След още две телефонни обаждания покупките ми се увеличиха с облигации на стойност 15 милиона долара на цена 98,60. Това правеше общо 145 милиона. Облегнах се на стола и зачаках. Още се чувствах напрегнат, но това беше напрежението на ловеца, не на преследвания дивеч.

Не чаках дълго. След две минути целият пулт светеше от обажданията на дилъри с цена купува. Цените нараснаха от 98,60 през 98,75 до 99,50. И тогава позвъни Дейвид Барат.

— Бих искал да купя двайсет милиона от ония шведските на 99,10 — каза той.

— Твърде висока цена за облигация с такива ограничени перспективи — подразних го аз, неспособен да скрия задоволството си.

— Стана нещо много странно — каза той. — Цената падна точно както бях очаквал. И тогава някой някъде купи облигации. И от този момент нататък дилърите започнаха да дават мило и драго да покрият късите си позиции, но не успяха никъде да открият свободни облигации. И започнаха да качват цената. А най-странното е, че на двама от английските ми клиенти, които се стискаха повече от месец, изведнъж им щукна да купуват. Мислят си, че облигацията има стойност и могат да изтърват някое внезапно покачване на цените по целия пазар.

Продадох на Дейвид облигации на стойност 20 милиона долара и успях да разтоваря още 75 милиона до края на деня. Клер беше особено умолителна. ЛЖБ бяха регистрирали големи загуби по тази емисия. Реших да си запазя 50 милиона, в случай че облигациите се устремят по-нагоре следващата седмица или две, и продадох известно количество от друга емисия, за да се сдобия със средства за покупката. Направих рекапитулация на печалбите си. Бях спечелил почти 400 000 долара и имах скрита печалба в размер на 300 000 долара от оставащите 50 милиона.

Отпуснах се на стола. Чувствах се изцеден до крайност. Сякаш ме бяха пребили и после захвърлили на бунището. Напрежението, адреналинът, потенето през последните няколко часа буквално бяха изсмукали силите ми. Но се бях справил. И то по най-добрия начин. Каквото и да кажеше Хамилтън, не можеше да отрече този факт. За пръв път през живота си знаех какво изпитва човек, счепкал се с пазара и надвил. Усещането наистина беше вълшебно. Показах на себе си, че мога да бъда добър търговски посредник, не по-лош и от най-добрите. Надявах се, че бях успял да покажа това и на Хамилтън.

— Хайде, самодоволно копеле такова — прекъсна мечтанията ми Деби. — Обади ми се и следващия път, когато направиш някой нов дребен черноборсаджийски удар. Сигурна съм, че в бизнеса с коли на старо ще се избият за човек с твоя талант. А междувременно, защо не ме почерпиш нещо?

— Защо винаги се получава така, че все аз черпя? Не ти ли плащат за работата тук? — запитах аз, докато си обличах сакото.

Внезапно ми хрумна нещо.

— Изчакай ме една секунда. Само да се обадя за последно по телефона.

Набрах хотел „Империал“ и помолих да ме свържат с Хамилтън Маккензи. Операторът ми предаде, че господин Маккензи оставил съобщение да не го безпокоят в никакъв случай. Възхитих се от хладнокръвието му. На карта беше заложено почти всичко, а той съвсем преднамерено бе избрал да остане в неведение за резултата. Имаше ми достатъчно доверие, щом ме оставяше да се справям сам в подобна ситуация. И както винаги, не бе сгрешил.

С все така самодоволно изражение изключих машините и тръгнах с Деби към асансьорите. Джеф остана да виси над статистиките си.

Влакът рязко спря на гара „Монумент“. Приблизително четвърт от пътниците мълчаливо се надигнаха и се отправиха към вратите. И аз бях сред тях. Прекрачихме на перона, изкачихме няколкото стъпала до билетната бариера и се озовахме сред слънчевия юлски блясък. Тук вече нашата чиновническа компания се раздели, пресрещната от далеч по-голям батальон, маршируващ не в крак през Лондонския мост. Присъединих се към групата, крачеща по Грейсчърч стрийт към сградата с офисите ни в Бишопсгейт. Няколко заблудени индивидуалисти се бореха с насрещния поток в опит да си пробият път към другия край на улицата, но биваха изблъсквани и избутвани за нахалството си. След Големия взрив 11 11 Големият взрив (Big Bang) — обединяващ термин за промените, чиято връхна точка е отмяната на 27.10.1986 година на фиксираните комисиони на членовете на Лондонската фондова борса и на стриктното разделение на джобъри и брокери. тълпата служещи бе започнала все повече и повече да подранява на работа, защото дилърите, търговските агенти и персоналът на централната банка искаха да са сигурни, че няма да бъдат последните, седнали на бюрата си, откъдето се свързваха с Токио, Австралия или Бахрейн.