Майкъл Ридпат - Борсови игри

Замига поредната светлинка. Беше Кеш.

— Хвърляме ги на пазара. Какво ще кажеш, приятелче? Искаш ли десетка? Чувствам се късметлия на това число. Хайде да направим едно ударче.

Усетих как гърлото ми се стяга, но все пак бавно и спокойно казах:

— Купувам сто.

Дори и Кеш онемя при тия думи. Чух само едно едва доловимо „Уха!“. Наложи се да чакам цели пет секунди, докато се обади.

— Сто милиона на цена 99 няма да стане. Можем да ти продадем петдесет на 99, но другата половина ще се наложи да ги вземеш на 99,20.

Проклет да бъдех, ако се оставех да ме изработи по този начин.

— Виж, и на двамата ни е ясно, че на останалите играчи от пазара им се повдига от сделката. Изглежда аз съм единственият, на който му допада, но само на цена 99. Или ще стане на 99 цялата, или изобщо няма да стане.

— Пол, ти не си наясно как стават тези неща. Щом искаш да закупиш толкова много облигации, ще трябва да се бръкнеш в джоба.

Подмилкващият се глас на Кеш започваше да ме дразни.

— Сто милиона на 99 или си ги блъскай в главата.

Пауза. И след малко:

— Добре, нека бъде твоето. Продавам ти облигации от новия шведски заем на стойност 100 милиона долара на цена 99.

Затворих телефона. Ръката ми трепереше. Това беше много над най-голямата позиция, която бях договарял през живота си. Залагането на 100 милиона долара срещу мнението на останалите играчи на пазара за ценни книжа не е шега работа. През ума ми се стрелнаха всички възможни ужасии. Ами ако бяхме допуснали страшна грешка? Ако загубехме стотици хиляди долари за броени минути? Как щяхме да го обясним на мистър Де Джонг? Как щяхме да го обясним на институциите, които ни бяха доверили парите си?

Това не можеше да се случи. Наложих си да прогоня всички „Какво ще стане, ако…“ от главата си. Трябваше да превърна мозъка си от хаос на налудничавите предположения в абсолютно надеждна сметачна машина. Трябваше да се отпусна. Забелязах побелелите кокалчета на пръстите си — все още стисках слушалката на телефона. С усилие я оставих на вилката.

Търсеха ме по всички линии. Включих една. Беше Клер.

— Не ти ли казах? Абсолютен боклук. Купи ли нещо?

— Да, малко.

— О, не! — Гласът й звучеше съчувствено. — Наистина трябва да внимаваш с тоя Кеш. Но ако все пак искаш да купиш още, знаеш къде да ме намериш. Предлагам ги на 98,20.

— Не, благодаря. Чао.

Значи ЛЖБ вече предлагаха облигации под първоначално обявената цена от 99. Но Клер беше споменала, че те се опитват да продават „къси“ облигации, с надеждата впоследствие да ги изкупят обратно. Не беше за учудване, че офертата им е с ниски цени.

Включих друга линия.

— Здравей, Пол, тук е Дейвид. Купи ли нещо от тоя нов шведски заем?

— Малко.

— Е, тая работа нещо не е наред. Ние купуваме на 98,75 и предлагаме на 98,80. Това хич не се нрави на клиентите ми.

О, господи! Ставаше нещо ужасно. Цената падаше страшно бързо. При цена, предлагана от продавача 97,75, аз губех 250 000 долара. Трябваше ли да зарежа сделката? И да се примиря със загубите? Спомних си една стара максима: „Зарязвай неизгодните сделки и умножавай печалбите си“. Но после се сетих за друга: „Имаш ли пред себе си интересна перспектива, не я изтървай“. Голяма помощ, наистина! Мисли, Пол, мисли!

Още една линия светна. Отново Клер.

— Страхувам се, че работите не отиват на добре. Вече ги предлагаме на 98,50. Всичко живо продава облигации. Тази емисия специално ще пада. Какво ще предприемеш?

Деветдесет и осем и петдесет стотни. Загубите ми вече възлизаха на половин милион долара. Някакъв глас дълбоко в мен крещеше: „Продавай!“. За щастие успях да се съвзема и отговорих със спокоен, макар и дрезгав глас:

— Не, засега нищо. Благодаря ти.

Позвъних в „Блуумфийлд Уайс“. Обади се Кеш.

— Какво не е наред с тая сделка? Мислех, че си пласирал по-голямата част от нея — запитах аз. С мъка се сдържах да не изкрещя.

— Спокойно, Пол. Продадохме облигации на стойност 300 милиона долара в Япония. На теб продадохме сто милиона. На една американска банка — петдесет милиона. И току-що купихме около петдесет милиона от другите дилъри 10 10 Дилър (Dealer) — човек, който купува или продава ценни книжа на своя собствена сметка. . Това прави общо петстотин милиона. Никъде вече не се предлагат.

Можех да му изкрещя. Можех да го нарека с всички най-мръсни думи, които знаех. Но не го направих. Промърморих само едно „довиждане“.

Чувствах се измамен и предаден. Но най-лошото от всичко беше, че се чувствах глупак. Никой не е застрахован от грешка при преценката на пазара. Но само глупак можеше да довери сто милиона долара на Кеш Калахан. Та той дори не си беше признал лъжата, макар сривът на пазара да го разобличаваше напълно. Опитах се да се свържа с Хамилтън в Токио, но не успях да го открия. Оставих Карън да продължи опитите ми, докато аз се мъчех да измъдрувам най-добрия възможен начин да сведа до минимум загубите си от тая лудница.