Майкъл Ридпат: Борсови игри

Бях напълно потопен в света на другия край на телефона, но изведнъж вдигнах очи и срещнах погледа на Деби. Тя бе станала свидетел на всичко до този момент. Вечната й усмивка я нямаше. Лицето й бе тревожно.

— Та какво спомена ти за скачане от прозореца? — запитах аз. Мъчех се да говоря спокойно.

Тя съумя да изтръгне едно мимолетно подобие на усмивка, но след миг загриженото й изражение се появи отново.

— Имаш ли някакви идеи? — продължих.

За момент Деби сбърчи чело. Бях направил грешка. Този проблем не можеше да се реши с магическа пръчица и не бях в правото си да стоварвам цялата тая лудница на плещите й. Но тъй като тя не бързаше да отговори, внезапно ми хрумна отчаяната мисъл, че може да е видяла най-простото решение — онова, което ми се е изплъзнало.

— Можеш да продадеш — каза тя.

Можех да продам. И да загубя половин милион долара. И работата си може би. Или да не правя нищо и да рискувам още загуби. Внезапно страшно ми се допи кафе. Имах нужда от кафе, за да обмисля нещата или поне да занимавам с нещо ръцете си. Станах и отидох до ъгъла на борсовата зала, където един автомат предлагаше „истинско“ еспресо. Вкусът му беше по-лош и от този на нескафето, но поне беше богато на кофеин. Натиснах бутона и дръпнах лоста. Нищо. Изблъсках здравата автомата с ръка. Пак нищо. Ритнах го в основата и получил известно удовлетворение от хлътналата ламарина, се върнах обратно на бюрото си.

Мисли! Ако Кеш беше излъгал, което изглеждаше най-вероятно, тогава на пазара щеше да се предлага голямо количество все още непродадени облигации и цената дълго нямаше да се покачи. Но при цена 98,5 облигациите сега носеха доход 9,49 процента, което беше повече от всяка друга еврооблигация с подобно качество. Ако Кеш ме беше излъгал, не трябваше да продавам, а бях длъжен да изчакам. С известно търпение щях да успея да си възвърна загубеното и може би дори да извлека печалба.

Ами ако Кеш беше казал истината? Ами ако всички останали дилъри грешаха? Ами ако „Блуумфийлд Уайс“ наистина бяха продали облигации от емисията на стойност 300 милиона долара на японците? В такъв случай, веднага щом проумееха грешката си, останалите дилъри щяха да бъдат принудени да покрият късите си позиции, с други думи — да изкупят обратно облигациите, които са продали „на късо“. Цената щеше да скочи до небесата. Всеки, осмелил се да закупи още акции в момента, щеше да бъде възнаграден с истинско съкровище.

Колкото повече си мислех за това, толкова по-възможно ми изглеждаше Кеш да е казал истината. Нямах му вяра, но имах доверие на Хамилтън. Щом Хамилтън смяташе, че японците ще закупят тази атрактивна нова емисия, имаше голяма вероятност да стане точно така. Как можех да разбера кой е прав?

Хрумна ми нещо. Рискът беше огромен, но печалбата щеше да е извънредно голяма, ако станеше. Нямах време да се консултирам с Хамилтън. Трябваше да действам веднага, ако исках да има резултат.

Позвъних на Кеш. Сърцето ми удари поне половин дузина пъти, докато изтече секундата, необходима му да вдигне слушалката.

— Бих искал да купя още петдесет милиона, ако цената е добра. — Бях удивен, че гласът ми е толкова спокоен.

Кеш се изсмя.

— Браво, Пол! Сега му е моментът да направим едно голямо бинго! Задръж така.

Това не ми казваше нищо. По-големият продаден обем означава по-голяма комисиона за агента по продажбите. Кеш поне правеше добри пари. Истинското изпитание щеше да настъпи когато Кеш се върнеше с цената. Ако все още имаше свободни за продан облигации, щеше да предложи евтина оферта. В такъв случай щеше да ми се наложи да му се опъна, за да се измъкна. А в случай, че наистина бяха продали цялата емисия, щяха да последват серия извинения и оферта с по-високи цени.

Изчаках минута, която ми се стори цяла вечност. Накрая Кеш вдигна слушалката.

— Съжалявам много, но се страхувам, че може да уредим само десет милиона, и то единствено на 99.

По гласа му познах, че очаква да протестирам, задето ми предлага по-малък обем облигации от заявения, и то на цена половин пункт над офертата на конкурентите. Но очакването му не се оправда. Не изпитвах гняв. Беше се появила възможност, която се канех да изцедя до капка.

— Добре, ще взема десет милиона на 99.

Трябваше да бъда максимално бърз. Следващото ми обаждане беше до Клер.

— Още ли гориш от нетърпение да продадеш новия шведски заем?

— Но да, разбира се — измърка тя. — Мога да ти намеря известно количество на 98,50.

— Чудесно. Купувам двадесет милиона.