Майкъл Ридпат - Борсови игри

Освен Карън, единственият човек в офиса беше Деби Чейтър. Съвсем доскоро се бе занимавала с управлението на фондовете 9 9 Фонд, управление на фондове (Fund, Fund management) — фондът представлява сума пари, например определени спестявания, доверени на агент на фондовата борса за управление и инвестирането им или включени в спестовна схема, или вложени от компания, предлагаща застраховки „Живот“ за покритие претенциите на притежателите на полици. Управлението на фондовете се състои в извършване на управленски действия като събиране на дивидентите и лихвите, записване на привилегирована емисия и регулиране на портфейла чрез покупки и продажби с цел максимализиране нарастването на капитала или печалбата. , доверени на фирмата. Работеше в този ресор едва от два месеца и опитът й беше по-малък дори и от моя. Но имаше остър ум и аз често обсъждах идеите си с нея. Работеше на съседното бюро и от известно време наблюдаваше с явен интерес развитието на нещата.

Изгледах я разсеяно. Търсех решение.

— Не знам какъв ти е проблемът, но самоубийството не е изход — каза тя. — Имаш вид на човек, готов всеки момент да се хвърли през прозореца.

Широкото й лице разцъфна в усмивка.

— Само разсъждавах — усмихнах й се и аз. Обясних й накратко какво ми беше съобщил Кеш за новия шведски заем. Казах й и за липсата на ентусиазъм у конкурентите.

Деби слушаше внимателно и след краткотрайно размишление заяви:

— Е, щом Кеш я харесва, аз не искам да имам нищо общо с нея. — Подхвърли ми един брой на „Мейл“. — Ако наистина имаш желание да профукаш парите на клиентите ни, защо не го направиш с нещо по-безопасно, от рода на четири цяло и тридесет стотни процентния доход от „Кемптън Парк“?

Захвърлих вестника в кошчето.

— Сериозно ти казвам, мисля, че от този храст може да изскочи заек.

— Сериозно ти казвам, щом е замесен Кеш, забрави за всякакви зайци.

— Ако Хамилтън беше тук, сигурен съм, че щеше да се намеси.

— Е, попитай го. Трябва вече да се е прибрал в хотела си.

Беше права. Хамилтън беше прекарал деня в Токио на разговори с някои от институциите, чиито пари управляваше нашата фирма. Трябваше вече да е приключил.

Обърнах се към Карън.

— Свържи ме с Хамилтън. Мисля, че е в „Империал“. Само побързай, моля те.

Имах на разположение още няколко минути. Една от тях беше потребна на Карън да открие Хамилтън в хотела му.

— Здравей, Хамилтън. Прощавай, че ти развалям вечерта — казах аз.

— О, ни най-малко. Тъкмо дочитах някои поотложени неща. И какво ли толкова се притеснявам! Тия така наречени проучвания са пълна идиотщина. Какво става при вас?

Разказах му в общи линии за сделката и повторих отрицателния коментар на Дейвид, Клер и останалите, накрая му предадох и онова, което Кеш ми беше съобщил за японците.

Последва неколкосекундна пауза, после спокойният внимателен глас на Хамилтън ми подейства също като добро малцово уиски.

— Много интересно. Може да се окаже, че ще имаме някаква работа тук, момчето ми. Тази сутрин разговарях с представителите на две компании, застраховащи живот. И двамата споделиха, че се тревожат за ситуацията на фондовата борса в Америка и бясно продават акции. Имат неколкостотин милиона долара за покупки на пазара за облигации, но чакат голяма нова емисия, за да могат да закупят нужния им обем. Знаеш как е при японците — щом двама от тях разсъждават по този начин, значи е съвсем вероятно да има още поне десетина със същата идея.

— Значи е възможно Кеш да е казал истината?

— Колкото и да ти изглежда невероятно, напълно е възможно.

— Значи да закупя десет милиона?

— Не.

— Не? — Май нещо не бях разбрал. Според Хамилтън вероятността сделката да е печеливша беше голяма.

— Купи сто.

— Сто милиона долара? Сигурен ли си? Та това означава да се инвестира огромна сума пари в сделка, която никой не харесва. Не разполагаме с толкова много пари в брой.

— Е, тогава продай някоя друга облигация. Виж, Пол, много рядко имаме шанс да направим наистина добри пари, а този е тъкмо такъв. Купи сто милиона.

— Добре. Мога ли да те намеря в хотела?

— Да, но имам да свърша още няколко работи, така че не ме притеснявай, освен ако наистина не е наложително. — И той затвори.

Покупката на сто милиона беше голям риск. Огромен. При провал загубите щяха да съсипят добрите ни финансови резултати за цялата година. Щеше да е извънредно трудно да обясним това на институциите, които ни бяха доверили парите си. От друга страна обаче, ако японците наистина бяха закупили облигации на стойност 300 милиона долара и ние придобиехме за сто милиона, това означаваше само 100 милиона за останалия свят. Хамилтън имаше репутацията на човек, понякога поемащ големи, но винаги пресметнати рискове, които в крайна сметка се оправдаваха.