Майкъл Ридпат - Борсови игри

— Хм — казах. — Ще ми трябва малко време да обмисля нещата. Ще ти се обадя.

— Добре, но го направи тази вечер. Утре може да свалят офертата — каза Кеш.

— Окей. Ще ти се обяда днес следобед — казах аз и затворих.

Трябваше ми още информация за „Джипсъм“. Станах от бюрото и се запътих към библиотеката в дъното на борсовата зала.

„Библиотека“ всъщност е твърде претенциозно име за едно тясно килерче. А и книги почти нямаше. Стените бяха покрити с шкафове чак до тавана, насред стаичката имаше компютър, свързан със сървър за всевъзможни бази данни. Алисън, нашата библиотекарка на непълен работен ден, отсъстваше, но аз знаех как да се оправя сред привидния хаос от безброй източници на информация. След двайсет минути държах в ръцете си проспекта 19 19 Проспект (Prospectus) — документ, съдържащ информация за дадена компания във връзка с нова емисия на нейни ценни книжа. Само с няколко изключения е незаконно която и да е компания да кани когото и да било да кандидатства за акции, ако бланката за кандидатстване не е придружена от проспект, който съдържа определена информация съгласно Закона за компаниите или когато се отнася до компания, котирана на Лондонската фондова борса — в съответствие с разпоредбите на „Жълтата книга“ (Yellow Book). за облигациите на „Джипсъм“ с които разполагахме, и доклади от борсови посредници за компанията. Също така разпечатах на принтера сметките за последните пет години и сводките от пресата за изминалата година.

Върнах се на бюрото си нарамил куп хартия.

Деби вдигна очи от „Таймс“.

— Още не съм замръзнала. Не е необходимо да кладеш огън.

— Искам само да разбера дали около тази компания изобщо става нещо — заявих аз.

— Типично за теб — каза Деби. — Всеки друг би се задоволил с последната сводка за цените и после би продал облигациите.

Усмихнах се. Деби вероятно беше права. Но тя също така знаеше, че аз няма да се успокоя, докато не се ориентирам в сметките за последните пет години и не прочета всички сводки от пресата и всички анализи за състоянието на компанията, които мога да намеря.

Прекарах следващите три часа над материалите, като прекъснах само за четвърт час да хапна един сандвич в кафето през улицата.

Докато четях, пред очите ми започна да се оформя картина за една компания, започнала с товари с посредствено качество и за последните две години стигнала дъното. Не беше само по вина на компанията. Нейният главен продукт, строителният картон, бе паднал драстично като търсене на пазара поради острия спад в строителството на жилища. Председателят й и 30-процентен собственик, Нат Морисън, не бе успял да окаже никаква помощ на компанията. Беше затънал в тежки дългове, за да построи фабрики, които сега работеха на половин мощност. Беше изгонил цял куп изпълнителни директори заради „различия“ в начина на управление на компанията. Печалбите бяха започнали да се превръщат в загуби и цените на акциите и облигациите на „Джипсъм“ бяха паднали рязко. На пазара за ценни книжа се беше прокраднала мисълта, че има голяма вероятност компанията да ритне канчето.

Около нея се бяха увъртали много мераклии — предимно едри конгломерати — с надеждата да изкупят на безценица модерните й фабрики в подготовка за възхода на икономиката, който все някога трябваше да настъпи. Но Морисън не искаше да се разделя с председателския си стол. А никой купувач със здрав разсъдък не би купил компанията в комплект с председателя й Нат Морисън. И тъй като неговото съгласие беше от съдбоносно значение за успеха на всяко поглъщане 20 20 Поглъщане (Takeover) — придобиването на една компания от друга. , а той не го даваше, позицията на компанията продължаваше да се влошава.

След малко, ровейки се из вестникарските репортажи, се натъкнах на заглавие с дата само отпреди месец. „Кралят на строителния картон загива при хеликоптерна катастрофа“. „Кралят на строителния картон“ беше може би малко висока титла за Нат Морисън, но имаха предвид точно него. Беше загинал в хеликоптера си, докато инспектирал една от фабриките. Прочетох много внимателно репортажите от следващите няколко дни. Не беше изненада, че цената на акциите бе скочила с десет процента след новината за смъртта му. Очевидно беше оставил парите си под попечителство. Синът му, преуспяващ чикагски адвокат, абсолютно безразличен към проблемите на строителния картон, беше единият от двамата попечители заедно с президента на една местна банка.