Майкъл Ридпат - Борсови игри

По дяволите, какво правеше Джо тук? Не ми ли стигаше Кеш в Ню Йорк, та сега и Джо Финли!

Приведох се към Кеш.

— Това там да не е Джо Финли?

— Той е, разбира се — отвърна Кеш.

— Какво прави тук?

— Същото като нас. Ще прекара няколко дни в Ню Йорк и после заминава на конференцията в Аризона.

— Защо не ми каза, че идва и той? — попитах аз.

Кеш ме изгледа озадачен. После изведнъж се изсмя.

— Пол, да не искаш да ти изброя имената на всички, които отиват на тая шибана конференция? Нали двамата с Кати ще се грижим за теб? Какво повече искаш?

Беше прав, разбира се. Но въпреки това присъствието на Джо ме изнервяше.

Вайгел хвърли поглед към масата на Джо.

— Това момче е добър борсов посредник. Или поне има дяволски добра репутация. Сега ми дойде на ум, как е шефът ви Хамилтън Маккензи? Не съм го виждал от години.

Откъснах очи от жилавата фигура на Джо и се обърнах към подпухналото мазно лице на Дик Вайгел.

— Много е добре. Справя се великолепно в „Де Джонг“. Клиентите ни го харесват. Парите на инвеститорите текат като река към нас — страшно са впечатлени от работата му.

— Открай време си е будно момче — каза Вайгел. — Учихме заедно в училището за бизнес в Харвард. Той отиде да работи за „Де Джонг“, а пък аз започнах в „Блуумфийлд Уайс“.

— И с какво се занимавахте тук? — попитах аз.

Вайгел си пое дълбоко дъх, явно доволен от възможността да приказва на любимата си тема, и започна.

— Бях агент по продажбите и се занимавах с фирмите в югозападните щати. Справях се добре, но чувствах, че не това е призванието ми. Продажбата е доста ограничена дейност, знаете.

При тези думи двамата агенти по продажбите на масата ни замръзнаха. Вайгел обаче не забеляза нищо и продължи.

— Започнах работа в корпоративното финансиране, отговарях за частните сделки. Понякога се случва така, че даден инвеститор иска емисия облигации, която да отговаря специално на нуждите му. Така че аз намирам компания, която да емитира такива облигации, и ги пласирам частно на него и евентуално на още един-двама инвеститори. Ето така започнах да работя с Кеш. Тъй като взаимоотношенията му с клиентите са добри, ние вършим доста работа заедно, като структурираме сделки, които да отговарят на нуждите ни.

Значи това беше връзката на Вайгел с Кеш по „Тремънт Капитал“, която представляваше частна сделка.

— Не съм много запознат с частните сделки — казах аз, — но не е ли вярно, че те осигуряват на инвеститорите по-малка обезпеченост? Всички нормални емисии от облигации в Щатите минават строга проверка от Комисията по ценните книжа и борсите 36 36 Създадена през 1934 г. в САЩ. — Б.пр. . Кой осъществява необходимия контрол върху частните сделки?

— О, ние. И бих казал, че инвеститорът е по-добре защитен когато прави частна сделка с „Блуумфийлд Уайс“. Стандартът ни е много висок, Пол, най-високият на Уолстрийт. Мога да те уверя, че в никоя от нашите сделки няма нищо нередовно.

Вайгел ме изгледа право в очите през дебелите стъкла на очилата си и ме дари с една от поредните си фалшиви усмивки.

— Сигурен съм, че откакто работя в „Де Джонг“, не сме купували от вас частни облигации — казах аз. — Но не знам преди това…

Вайгел си отвори устата и след миг я затвори. За момент сякаш търсеше най-точните думи, после каза:

— Не, май не сте купували.

— О, хайде, Дик — намеси се Кеш. — Не си ли спомняш онази сделка с „Тремънт Капитал“? Първокласните облигации с големия доход. Блага работа. Продадох половината от тях на „Де Джонг“.

— А, да, спомних си — каза Вайгел. — Да, беше добра сделка. Разглеждал ли си я, Пол?

— Виждал съм облигацията в портфейла ни — казах аз, — но не съм запознат с подробностите. Можеш ли да ми кажеш нещо повече за нея?

Вайгел се размърда неудобно, но Кеш го измъкна от затруднението и ентусиазирано ми разказа за сделката, и как гаранцията на „Хоншу Банк“ я правела заслужаваща доверие.

— Една от най-добрите сделки, които някога съм осъществявал — завърши Кеш.

— Много интересно — казах аз. Обърнах се към Вайгел. — Как подхождате при оформянето на подобни сделки?

Вайгел придоби още по-нещастен вид.

— Един от проблемите на корпоративното финансиране е, че данните за всеки клиент, с когото си имаш работа, трябва да се пазят в тайна. Наше правило е никога да не обсъждаме подробностите по дадена сделка, дори и след като вече е приключена.

— Дрън-дрън, Дик — намеси се отново Кеш. — Какво ти става? Та ти ако не се изфукаш поне веднъж на ден, сън не те хваща.