Майкъл Ридпат - Борсови игри

— Не са много — съгласих се аз. — В действителност ние едва започваме. Вашите борсови посредници, изглежда, нямат търпение да ни помогнат да навлезем в пазара.

Томи се изсмя.

— Прав си. Едвам ги сдържа. Така ще те изработят, че ще забравиш с колко пръста на ръцете си роден.

— И как го правят?

— О, оферират ниски цени, когато продаваш, и високи, когато купуваш. Опитват се да ти натресат най-лошите си облигации с историята колко страхотни били. Разбира се, номерата им не могат да минат при големите американски компании. Но при дребните чужденци? Агънца на заколение.

— Е, благодаря ти за предупреждението. — Имах известна представа, че трябва да внимавам доста, когато търгувам на пазара за макулатура, но не предполагах, че нещата са толкова сериозни.

— Ако имаш добър агент по продажбите, значи имаш солиден гръб — каза Томи. — Кой е твоят агент?

— Кеш Калахан — отвърнах аз.

— Майко мила! Трябва да внимаваш много с него. Но едва ли ти издавам някаква тайна.

— Виждал съм го как действа — казах аз. — Но ти ми кажи как работи в Ню Йорк. Чуваме, че бил най-добрият агент по продажбите във фирмата.

— Беше. Но това не означава, че беше и най-честният. Имаше нюх на картоиграч. Оставяше леваците да направят няколко добри удара и по този начин завоюваше доверието им. После ги убеждаваше да направят по няколко много крупни сделки, с които си докарваше огромни комисиони от продажбите. Клиентите му губеха и ризите от гърба си. Беше в състояние да надхитри дори и най-умните клиенти. Обикновено те не съзнаваха, че ги завличат, и се пускаха още повече.

Спомних си за Хамилтън. Кеш бе съумял да прецака дори и него.

— Имаше ли нещо незаконно във всичко това? — запитах аз.

— Доколкото ми е известно, не. Неетично? Да. Но незаконно? Не.

— Ще се изненадаш ли, ако Кеш се издъни с нещо незаконно?

— Да, това наистина ще ме учуди. Той е прекалено хитър, за да се хване на такива игри. — Томи се изправи на стола си и се усмихна. — Имаш нещо конкретно наум ли?

— Не — отвърнах аз, макар и да виждах, че Томи не ми вярва. Реших да променя темата. — Кеш поддържа връзки с един постоянен клиент от Щатите. Някаква кредитно-спестовна банка.

— Трябва да е „Финикс Просперити“ — каза Томи.

Бях благодарен за откровеността му.

— О, така ли? И тях ли прецаква?

— Не знам, но едва ли. Правят много голям бизнес с него. Просто учудващо е как толкова малка институция като тяхната сключва такива крупни сделки. Доста агресивни са. Отначало ги обезпечаваше един юнак, казва се Дик Вайгел. Той ги превърна в най-големия си източник на доходи, а после Кеш пое щафетата, понеже Дик се премести в корпоративното финансиране 35 35 Корпоративно финансиране (Corporate financing) — набиране на пари за търговска дейност на финансова компания. .

— Чувах за тоя Дик Вайгел — казах. — Що за птица е?

— Абсолютен мръсник — откровено заяви Томи. — Мисли се за най-умния на света. Ако го чуеш как говори, ще си помислиш, че самолично е изкарал половината печалба на фирмата. Но двамата с Кеш са стари дружки. Лойд си мислеше, че е върхът.

— Така ли? А аз си мислех, че Лойд едва изтрайва тоя цирк — казах аз.

— Съмнително. Той не е от най-схватливите, така че невинаги може да разпознае празните дрънканици. Но инак е корав. И понякога може да те изкара от релси. Прави кариера във фирмата и всеки, който му се изпречи на пътя, бива изритван. Няма никакъв талант. Стилът му на управление е да налага страх. От време на време изритва по някой нещастник за назидание на останалите.

— Но не и теб.

— Да, не и мен. — Томи се усмихна. — Макар че му се иска. Не обича подхода ми. Твърде калифорнийски е. Не съм от гръмогласните. Но той не може да си позволи да ме изхвърли. Колкото и да е странно, аз съм главният агент по продажбите в салона. Дори не ми се налага да лъжа и мамя, за да го постигам.

Погледнах Томи и му повярвах. Не се съмнявах, че приятелските му дружелюбни маниери окуражават хората да му доверяват парите си. А за разлика от Кеш се съмнявах много дали би могъл да излъже доверието им.

— Не можем да седим тук и да си бъбрим цял ден — каза Томи. — В един обядваш с Лойд, нали?

— Да, мисля, че беше в един — казах аз.

— Окей, сега е дванайсет и половина. Сетих се нещо. Днес има аукцион за облигации с десетгодишен срок на погасяване. Американското министерство на финансите прави търг за девет милиарда долара нови десетгодишни правителствени облигации в един часа. Искаш ли да видиш машината на „Блуумфийлд Уайс“ в действие?