Майкъл Ридпат - Борсови игри

— А сега да минем на цените…

„Глостър Армс“ беше претъпкана и задимена както винаги. В единия ъгъл четирима-петима новозеландци си бъбреха с още толкова кикотещи се италиански студентки. На бара се беше изтъпанчила агитка едри мъжаги с изхвръкнали изпод фланелките шкембета. Един ексцентричен благ старец си мърмореше сам, докато разлистваше „Дейли Телеграф“. Местата и от двете му страни бяха празни — видът му беше малко по-необичаен от допустимото.

„Глостър Армс“ несъмнено не е най-привлекателната кръчма в Лондон. Но ми беше най-близката. Вероятно в нея прекарвах повече време, отколкото беше необходимо, за да се отърся от ежедневните напрежения, да си припомня сполучливите търгувания и да забравя неуспехите. Врящият котел на проблемите в мозъка ми бавно се охлаждаше до приспивно къкрене. Седях си в ъгъла и наблюдавах смеещата се и жестикулираща тълпа, отпивайки бавно от пинтата си йоркширско пиво. Деби, Джо, Пайпър и „Тремънт“ не напускаха съзнанието ми, но вече можех спокойно да ги отложа за утрешния ден.

Вдигнах глава и зърнах закръгленото лице на Роб в другия край на помещението. Той улови погледа ми и тръгна към мен, пробивайки си път през тълпата. От време на време си пиехме бирата заедно в „Глостър Армс“. Той живееше на две крачки от кръчмата, така че мястото беше удобно и на двама ни.

— Здрасти. Ще пиеш ли още една? — попита той.

Кимнах и след малко Роб се върна с две бири. Отпи дълбока глътка, замижа и плещите му се отпуснаха.

— Умирах за глътка бира — въздъхна той.

— Лош ден?

— И питаш! — възкликна той и разтърси глава. — Вината си е само моя. Вчера купих цял куп бундесоблигации, защото предполагах, че данните за днешната парична маса ще бъдат по-ниски от очакваното.

— Че какъв е тогава проблемът? — запитах аз. — Ти беше прав, нали?

— Да. Пазарът мръдна един пункт нагоре. Но вместо да се задоволя с печалбата си, купих още.

— Защо?

— Не знам. Просто почувствах, че трябва. И тогава онова копеле заяви, че Бундесбанк още се тревожи за инфлацията въпреки добрите данни за паричната маса, и пазарът падна с пункт и половина.

— О, господи — изрекох с колкото се може по-неутрален глас.

— Точно така — каза Роб. — О, господи! Не знам защо не продадох веднага щом видях данните.

Роб се вторачи мрачно в чашата си. И аз не знаех защо не ги беше продал веднага. Но и не можех да разбера защо беше увеличил позицията. Той нямаше ясно обоснована причина да смята, че данните за паричната маса ще бъдат ниски. Просто имал „такова чувство“. На негово място Хамилтън определено не би действал така, но пък повечето борсови посредници бяха като Роб, а не като Хамилтън.

Роб вдигна поглед.

— Вчера Хамилтън направи големия удар, а? Не можах да го вдяна. Нито пък Джеф. В действителност това го раздразни — изклюкарства той Джеф.

— Какво го раздразни? — запитах аз.

— Ами че Хамилтън всеки път познава пазара.

— Е, нали и Джеф винаги се справя?

— Да, общо взето се справя — каза Роб. — Но той по цели дни не вдига поглед от разните му там икономически проучвания и статистически данни преди да реши накъде и как ще тръгне пазарът. Понякога му се налага да изчаква със седмици пазарът да тръгне според предвижданията му. Предполагам, че като гледа с каква лекота Хамилтън предугажда пазара въпреки фундаменталните положения, просто излиза от кожата си. Как успява?

— Отчита всички фактори — казах аз. — Не оставя никакво място на случайността и когато шансовете нараснат силно в негова полза, прави своя ход. Можеш да научиш много от него.

— Да, прав си — каза Роб. — Страшно студенокръвно копеле.

— Сигурно е така — кимнах аз. — Но е честен. Приятно ми е да работя с него. Цяло удоволствие е да си до него в случаи като вчерашния.

„И е изключителен майстор, и за мен е голяма чест да се уча от него — добавих аз наум. — И един ден, ако бъда прилежен и достоен ученик, ще бъда не по-малко добър от него.“ Тайно, дълбоко в себе си се надявах да го надмина. И бях решен да дам всичко, за да постигна целта си.

Роб кимна в знак на одобрение, отпи от бирата си и попита:

— Няма ли да ходиш скоро на разходка?

— Разходка? Предстои ми една кошмарна командировка, ако това имаш предвид.

— В Аризона?

— Да, в Аризона. Макар че преди това ще спра за няколко дни в Ню Йорк, да добия някаква представа за Уолстрийт. И след това, разбира се, ще трябва да се поизпотя малко в Лас Вегас, за да разнищя случая с „Таити“.