Майкъл Ридпат - Борсови игри

— Хайде — каза Клер и се усмихна.

Поколебах се за миг, после преглътнах, измъкнах се от таксито, платих на шофьора и я последвах в сградата. Квартирата й беше на първия етаж. Беше удобна, стилно обзаведена, с две големи абстракционистични репродукции, окачени на едната стена.

Само това успях да зърна. Щом се озовахме вътре, Клер се обърна и придърпа главата ми до своята. Последва продължителна целувка, телата ни се притиснаха плътно едно в друго; и двамата усещахме взаимно възбудата си. Накрая Клер отдели устните си от моите, изкиска се дрезгаво и прошепна:

— Какво ще желаете?

Нямах възможност да й отговоря. Тя ме поведе към спалнята си. Не запали осветлението, но завесите бяха вдигнати и оранжевият блясък от улицата изпълваше стаята. Тя разхлаби връзката ми и разкопча горните копчета на ризата ми. Свалих си сакото и се съблякох. Само след миг Клер застана пред мен гола. Фаровете на преминаваща кола се плъзнаха по тялото й. Беше стройно и твърдо, почти мускулесто. Имах време само да смъкна чорапите си, преди тя да ме дръпне върху себе си на леглото.

Беше жизнена и енергична любовница. Не след дълго завивките се озоваха изритани на пода. След един изтощителен час на най-интензивна наслада аз се претърколих по гръб, гълтайки жадно въздух. Клер лежеше до мен, разговаряхме и се смеехме; тя прокарваше връхчетата на пръстите си по гърдите и корема ми.

След десетина минути се претърколих настрани и заспах отпуснат и задоволен.

Сутринта ме събуди с целувка по носа. Беше облякла син костюм.

— Някои от нас трябва да ходят на работа — каза тя. — Хлопни добре вратата като излизаш.

Изчезна още преди да си отворя устата.

Измъкнах се от леглото, облякох се, хванах такси до вкъщи и се изкъпах. Тая сутрин закъснях за работа.

Хамилтън беше обмислял положението, както ми беше обещал. Въведе ме в залата за конференции и ме предупреди:

— Няма да е никак лесно. Трябва ни още информация.

Приведе се над блестящата бяла маса, цял енергия и целеустременост. Заслушах се в думите му.

— Можем да атакуваме проблема от два ъгъла. Предлагам всеки от нас да се залови с по един.

Кимнах.

— Първо, имаме Нидерландските Антили. Научих наизуст проспекта на „Тремънт Капитал“. Трябва да се изпълнят голям брой условия преди парите да се изтеглят от банката, включително и подписа на гаранта „Хоншу Банк“. Това означава, че „Ван Крееф, Хеерлен“ трябва да са видели документа преди парите да са били изплатени. Или са видели подправен документ. Или пък са позволили парите да бъдат прехвърлени, без да видят никакъв документ. Има също така и изискване за годишна ревизия на сметките. Ревизорите са от някаква местна счетоводна фирма. В проспекта няма нищо, което да ни даде право да хвърлим поглед на сметките, но те все ще са събрани в някаква папка. И накрая, парите трябва да са били инвестирани или прехвърлени някъде от Нидерландските Антили. Тук вече със сигурност мога да твърдя, че са използвали помощта на професионални консултанти

— Нищо чудно на всички тези етапи да са замесени адвокати и счетоводители, но те няма и зъб да обелят — казах аз. — Нидерландските Антили са прочути с репутацията си да си държат езика зад зъбите. Загубят ли я, това означава още на следващия ден да се простят и с инвестираните при тях пари.

— Така е. Невъзможно е да се справя сам — каза Хамилтън. — Но снощи разговарях с Руди Гиър, един от най-добрите адвокати на островите. Той ще ми помогне. От негова страна е готов да направи всичко, за да спаси репутацията на островите. Очевидно „Ван Крееф, Хеерлен“ имат навика да ходят по ръба на бръснача. Надявам се, че ще успея да мобилизирам местните власти да вземат нашата страна. Ще предпочетат парите да ни бъдат върнати пред възможността да избухне грандиозен международен скандал. Вдругиден отлитам.

— Добре, каква ще е моята задача?

— Разнищи Кеш — каза Хамилтън. — Нали заминаваш за Ню Йорк?

— Да, след два дни.

— Ще се отбиеш ли до „Блуумфийлд Уайс“?

— Мисля да го направя.

— Добре. Виж какво можеш да разбереш за Кеш и „Тремънт Капитал“. Но бъди много внимателен и дискретен. Кеш в никакъв случай не бива да подушва нищо.

— Окей — казах аз. — А с онзи юнак Дик Вайгел какво ще правим?

— Сблъсквал съм се с него — каза Хамилтън. — Дребно гадно копеле. Няма да се учудя, ако и той е замесен. Хитър е повече, отколкото е полезно за него. Виж какво можеш да научиш и за Вайгел, но бъди внимателен. Ако и двамата с Кеш са в кюпа, той ще е нащрек за всички, които почнат да душат около него.