Майкъл Ридпат - Борсови игри

— Какво да търся? — запитах аз.

— Трудно е да се прецени — каза Хамилтън. — Всичко, което свързва Кеш с „Тремънт“, и особено всичко онова, което подсказва какво може да са направили „Тремънт“ с парите ни. Проспектът просто споменава инвестиране в ценни книжа, без да уточнява какви са те. — Нямах и най-малката представа как да се добера до така нужната ни информация. Той улови загрижения ми поглед. — Не се тревожи. Дори да не успееш да откриеш нищо, все ще попадна на нещо в Кюрасао.

Обзе ме някаква неясна тревога.

— Не е ли по-добре да съобщим на още някого? — запитах аз. — Да кажем на полицията, или поне на мистър Де Джонг.

Хамилтън отново седна. Сложи ръце на масата, разпери пръсти и въздъхна.

— Размишлявах снощи за това. Стигнах до извода, че не трябва.

— Но това е много крупна измама. Не е ли по-добре да докладваме? — запротестирах аз. Всичките ми инстинкти крещяха да отидем направо в полицията и да разкажем всичко.

Хамилтън се приведе напред.

— Спомняш ли си, когато ти споделих, че почти съм уредил един нов инвеститор в Япония? „Фуджи Лайф“? Почти съм сигурен, че са готови да предоставят в наше управление свой капитал в размер на петстотин милиона долара. Ако всичко върви нормално, ще ги получим следващия месец. Нали ги познаваш японците. Ако групировка с престижа на „Фуджи Лайф“ са готови да ни предоставят толкова пари, другите ще последват примера им. — Той заговори бързо. — Това може да бъде пробивът, от който се нуждае „Де Джонг“. Можем да станем едни от най-големите управители на фондове в Лондон.

Заби погледа си в моя. Усещах физически мощта на убеждението и волята му. Хамилтън искаше да бъде най-могъщият управител на фондове в Лондон — амбиция, на която бе посветил живата си. И аз щях да го придружавам през целия му път.

Той се отпусна.

— Познаваш Джордж. Ще поиска незабавно да извести нашите инвеститори. Направи ли го, репутацията на фирмата ни ще се съсипе. Завинаги. Можем със сигурност да отпишем „Фуджи Лайф“. Що се отнася до полицията, там ще бъде направо кошмар. — Видя, че и това не е в състояние да ме убеди. — Виж, двамата с теб имаме страхотната възможност наистина да направим нещо за тази фирма. Мога ли да разчитам на помощта ти? Успеем ли да си върнем парите през следващите два или три месеца, ще бъде далеч по-добре и за фирмата, и за Джордж де Джонг. Не успеем ли до Коледа, ще му кажем. Ти си изпълни дълга, като ме извести. Ти си в безопасност. Тая бъркотия ляга на моите плещи и аз ще се оправям с нея.

Обмислих за момент нещата. Петстотин милиона долара щяха да доведат след себе си още много пъти по толкова. Тогава вече можехме да направим нещо наистина сериозно с такива фондове зад гърба ни. Пазарите щяха да са ни подвластни, хората щяха да се изпъват по столовете си при появата ни. И нямаше да има никакво съмнение, че аз също щях да бъда част от всичко това — нали Хамилтън беше споменал двама ни като екип. Това ми хареса. Играта си струваше. Знаех добре, че Хамилтън е напълно прав за Джордж де Джонг: той щеше да се втурне още на секундата при инвеститорите ни и щеше да развали всичко.

Е, добре, Хамилтън ме беше помолил за помощта ми и щеше да я получи.

— Добре. Имаш право. Нека намерим парите.

Върнах се на бюрото си обзет от лека треска. Щеше да е голяма работа да открием парите. Но как, за бога, щяхме да го направим? Нямах и най-малката представа как мога да се докопам до информацията, която искаше Хамилтън. Единственото, което можех да направя, беше да положа всички усилия и да видя какво ще се получи. Но каквото и да станеше, не исках да го закопавам.

На бюрото ме чакаше бележка, че Клер ме е търсила. Телефонирах й.

— ЛЖБ.

— Здравей, аз съм, Пол.

— А, добро утро. Радвам се да чуя, че си на работното си място. Имам няколко цени за теб. — Гласът на Клер почти винаги звучеше чувствено. Тази сутрин обаче пред очите ми изскочиха подвизите от изминалата нощ и казах:

— Снощи ми хареса много.

— На мен също. Беше вълшебно.

— Трябва да го повторим някой път.

По линията настъпи кратка пауза.

— Виж, Пол, не мисля, че трябва да го повтаряме. — Това не ме изненада много. Подсъзнателно го бях очаквал. — Онова, което ти казах — че за един борсов посредник е непрофесионално да спи с клиентите си, е вярно. Снощи беше неповторимо. Никой не остана обиден или засегнат. И е най-добре да ни остане като спомен.

Изпитах остро разочарование. Не можех да се преструвам, че не давам пет пари за думите й. Щом толкова държеше на професионализма, как да си обясня изминалата нощ? Но… тя имаше право. Нямаше обидени. И за пръв път от толкова дълго време наистина бях прекарал изумителна нощ. Трябваше някъде да си я отбележа, да ми служи като еталон.