Майкъл Ридпат - Борсови игри

— Значи една от причините пазарът да скочи, е, че всички са обзети от песимизъм, така ли?

— Точно така — каза Хамилтън.

— Остана само едно нещо, което не разбирам. Ако в този случай всичко е било така, тогава защо пазарът изчака да види показателя преди да скочи?

— Преди да вземат решение за покупка, инвеститорите искат да изчакат, докато изчезне и последната голяма несигурност. Но щом се уверят, че икономическият показател — процентът на безработицата, макар и неблагоприятен, не е по-лош от очаквания, вече нямат причини да отлагат решението си. И купуват.

Имах още много да уча в тоя бизнес. Знаех, че за да бъде човек добър борсов посредник, трябва да притежава студен и пресметлив разум. Но Хамилтън беше нещо повече от експерт при анализа на показателите или икономиката. Той анализираше човешката натура, претегляйки точно съотношението между страха и алчността на хилядите индивидуалности, съставляващи „пазара“. И беше ненадминат в това.

— Мисля, че вече можем да оставим пазара на собствените му механизми — каза Хамилтън. — Нали искаше да разговаряме за нещо.

Разказах му всичко, което двамата с Деби бяхме открили за „Тремънт Капитал“. Споделих мнението си, че вероятността „Де Джонг“ да си върне парите е много малка.

Никога до този момент не го бях виждал потресен до такава степен. Беше зашеметен, нещо наистина невероятно за него.

— Как е могло да се случи това? Не гледахме ли документацията?

Бавно поклатих глава.

— Защо не накарах Деби да я провери! — изломоти той, прехапал долната си устна. — Това копеле Калахан! Сигурно е знаел през цялото време!

— Чух, че ти ги е продал Кеш.

— Той, кой друг. В онзи момент облигациите предлагаха доход с 1 1/2% по-висок от американските държавни ценни книжа. Не беше лошо за книжа с ААА-гаранция. Бяха най-евтините тогава.

— И мислиш, че той е знаел за фалшивата гаранция?

— Не може да не е знаел — изрече горчиво Хамилтън. — Щом и библиотеката на „Блуумфийлд Уайс“ не знае нищо за тях, можеш да се обзаложиш, че и на никой друг не му е известно. Сигурно е нагласил цялата работа сам. Повече никога няма да си имам работа с тоя човек. Просто не мога да си представя как е успял да ме изиграе така.

— Не е ли възможно Кеш просто да е взел за чиста монета проспекта на облигациите? Може би някой в корпоративното им финансиране стои зад тази работа? Клер спомена някакъв тарикат. Дик Вайгел.

— Възможно е. Но не мисля, че е така. Сигурен съм, че е Калахан.

Поколебах се. Не бях сигурен дали трябва да му споменавам за подозренията си, но все пак попитах:

— Мислиш ли, че Кеш има нещо общо със смъртта на Деби?

Хамилтън ме изгледа озадачен.

— Беше нещастен случай, нали така? Или самоубийство. Но не и насилствена смърт.

— Не съм сигурен какво е било — рекох аз. — Спомняш ли си, когато ти казах, че видях един човек точно вечерта преди Деби да умре? — Хамилтън кимна. — Е, оказа се, че е Джо Финли, борсовият посредник към отдела за САЩ в „Блуумфийлд Уайс“. Казах го на полицията, но Джо изкарал двама приятели, които казали, че се прибрали тримата с едно такси веднага след като излезли от корабчето.

— Джо Финли? — каза Хамилтън. — Познавам го. Не е лош борсов посредник. Значи, както казваш, полицията го е отписала от списъка на заподозрените?

Въздъхнах.

— Да, канят се да впишат смъртта й като нещастен случай. Но аз просто не мога да го повярвам.

Хамилтън ме фиксира с поглед в продължение на секунда.

— Предполагам, че полицията знае какво прави. Но така или иначе, много ме съмнява Кеш да има нещо общо със случая.

Потъна в мълчание; в сините му очи припламна необичаен блясък. Но след малко започна бавно да се отпуска. Ритмично заразтърква брадата си. Отново се владееше. Мислеше. Пресмяташе всички възможни варианти.

— Какво ще правим? — запитах аз. — Да вдигнем ли скандал на Кеш? Или да отидем при президента на „Блуумфийлд Уайс“? Или в полицията?

— Няма да правим нищо — каза Хамилтън. — Поне за известно време. Предполагам, че „Тремънт Капитал“ ще продължи да изплаща лихви поне още година-две, за да не разлайва кучетата. Основната сума обаче повече няма да видим. Така че имаме време. Сега е наш ред да не вдигаме шум. Ако Кеш научи, че сме по петите му, това означава да кажем сбогом на парите си. Така че ще действаме, все едно че нищо не е станало.

— Но ние не можем да седим със скръстени ръце!

— Няма да седим със скръстени ръце. Ще си върнем парите.