Майкъл Ридпат - Борсови игри

Приглушен тонален звук се изтръгна от екраните на Ройтер и Телерейт. Секунда по-късно замига малко съобщение в зелено: „Процентът на безработицата в САЩ за юли месец пада до 5,0 процента спрямо 5,2 процента за юни“.

След две секунди числото 99,16 срещу дългата облигация примига и беше заместено от 99,08, което означаваше 99 и осем тридесет и втори, или 99 и четвърт. Бях се оказал прав. Числото беше неблагоприятно и пазарът падаше.

След още две секунди целият пулт на телефонната ни централа пламна в мигащи светлини. Търговските агенти не знаеха какво е замислил Хамилтън, но със сигурност знаеха, че има нещо наум.

Хамилтън вдигна телефона. Аз слушах по другата слушалка. Обади се Дейвид Барат.

— Исках само да ви информирам какви са нашите възгледи за… — започна той.

— Дай ми оферта за двайсет милиона дълги облигации — пресече го Хамилтън.

— Но нашият икономист мисли, че…

— Радвам се, че вашият икономист може да мисли. А сега ми дай оферта!

Дейвид млъкна и временно се изключи. След пет секунди отново беше на линия.

— Предлагаме ги на 99,04. Внимавай, Хамилтън, този пазар се сгромолясва!

— Купувам двайсет милиона на 99,04. Край.

Зелената цифра до дългата облигация на нашия екран замига непрекъснато. Падна до 99,00. Нямах представа защо Хамилтън постъпва така, но знаех, че той знае отлично какво прави.

Хамилтън пое следващото повикване. Беше Кеш.

— Дай ми оферта за тридесет милиона дълги облигации.

Кеш не губи време за обсъждане. Някой искаше да купи облигации на стойност тридесет милиона долара в един сгромолясващ се пазар, и това му беше достатъчно.

— Офертата ни е 99,00.

— Чудесно, вземам ги — каза Хамилтън. Затвори телефона и се вгледа напрегнато в мигащия зелен екран.

Аз направих същото.

Цената продължи да мига, но вече не падаше така рязко. Запърха между 99,00 и 99,02. Двамата с Хамилтън бяхме като замръзнали пред екрана. Всеки път, когато числото примигваше, дъхът ми секваше в очакване да видя 98,30. Щяхме да изгубим страшно много пари при позиция от петдесет милиона долара. Но нивото 99,00 се задържа. Внезапно подскочи до 99,04, после на 99,08. Само след секунди цената се качи на 99,20.

Поех си дъх. Хамилтън отново беше успял. Бяхме съумели да купим дълги облигации на стойност петдесет милиона долара на възможно най-ниските цени за последните месеци. И по всичко личеше, че пазарът започва да се вдига. Внимателно изучавах Хамилтън. Той още беше втренчен в екрана, лицето му беше застинало. Не се усмихваше, но ми се стори, че долових леко отпускане в напрегнатите му плещи.

Цената закова на 100,00.

— Не е ли сега моментът да продаваме? — запитах аз.

Хамилтън бавно поклати глава.

— Не знаеш каква е работата, нали? — каза той.

— Не, не знам. Кажи ми.

Той се отпусна на стола си и ме погледна.

— Всеки път трябва да предугаждаш реакцията на пазара. Цените се променят всеки път, когато хората променят мненията си. Пазарът пада рязко всеки път, когато хората внезапно решат, че е по-добре да продават облигации, отколкото да купуват или да ги задържат. Това се случва често, когато постъпва нова информация. Затова и пазарът реагира всеки път на промяната на даден икономически показател. Следваш ли мисълта ми?

— Да — казах аз.

— За последните два месеца много хора промениха мненията си, решавайки да продават. И с всяка лоша новина все повече и повече хора продават, в резултат на което цените падат все повече и повече. Ситуацията тази седмица се влоши толкова много, че всички очакват още по-лоши вести и по-нататъшен срив на пазара. И когато се появи лошата вест, тя беше точно това, което хората бяха очаквали. Разбира се, дилърите намалиха цените си, но всички продавачи вече бяха продали на дълго. Точно както направихме ние преди месец. Тогава на пазара не беше останал нито един продавач.

— Е, когато пазарът пада, продавачите са склонни да забавят покупките си докато не решат, че лошото вече е отминало — продължи Хамилтън. — И тогава на пазара излизат хората като мен, които се изкушават да купуват облигации на ниски цени.

Говореше бавно и убедително и аз попивах всяка дума, опитвайки се да извлека максималния обем информация.

— Но какво става тогава с фундаменталните икономически положения? Какво става със заплахата за инфлация, ако в САЩ безработицата изчезне?

— Този страх присъства на пазара най-малко от месец. Цените на пазара го отчитат от няколко седмици.

Размислих над чутото. В думите му действително имаше смисъл.