Майкъл Ридпат - Борсови игри

Тя се върна на историята си.

— Аз, разбира се, не знаех нищо, нито пък клиентът ми. Но всички останали го коментирали, или поне така ми казват. Превърна се в една от онези истории, които се въртят навсякъде и накрая, след месец-два, долитат до ушите ти от няколко различни източника. Сигурна съм, че и шефът ми е подочул нещичко, но вероятно само на ухо. Разбира се, аз не можах да го опровергая. Не знаех, че изобщо има нещо за отричане.

— И един ден Кеш отишъл при шефа ми. Казал му, че моите „амури“ правят „Блуумфийлд Уайс“ за посмешище в Сити. Показал му някакви числа и се заклел, че ги бил получил от фирмата на клиента ми, а те сочели, че 95 процента от бизнеса на този човек преминава през мен. Кеш трябва да е изфабрикувал всичко това, защото знам, че клиентът ми работи и с много други брокери. И един ден шефът ме вика и ми казва, че или трябва да напусна, или ще му се наложи да ме отстрани временно от длъжност поради възбуждане на разследване. Каза, че това щяло да навреди в не по-малка степен и на клиента ми, а може би даже и повече. Бях потресена. И изтървах нервите си. Крещях му в лицето, наричах го с най-мръсните имена, които можеха да ми хрумнат в момента, и накрая му казах какво може да направи с работата ми. ЛЖБ месеци наред бе полагала усилия да ме привлече и само след седмица започнах работа при тях.

— Не е ли било по-добре да запазиш спокойствие? И да възстановиш репутацията си при тях? Кеш не би могъл да докаже нищо.

— Лошото вече бе сторено. Не бях готова да се подлагам на обществени унижения и да разголвам интимния си живот, само за да мога да работя и после с такъв боклук като него.

— Разбирам — казах аз, усещайки как гневът ми се надига. — Ти си права. Мръсно копеле. Този бизнес е прогнил. Всичко се прави за пари. Всички се мислят за гении, а в половината от случаите са крадци. Ако всички в бранша си вършеха работата принципно и по съвест, щеше да има достатъчно хляб за всеки. — Гневът ми внезапно пламна още по-силно, почти виках.

Клер се изсмя.

— О, Пол! Голям сладур си! Толкова загрижен, такъв идеалист! Но светът не се развива по твоите закони. Трябва да бъдеш безмилостен, за да се справяш добре. Най-големите копелета правят най-големите удари. Аз съм си добре. Върша същата работа за малко по-свестни хора и по-висока заплата. — Едрите й влажни очи ме стрелнаха изпод дългите ресници. — Но ти се канеше да споделиш някаква тайна с мен.

Гневът бавно ме напусна.

— Страх ме е, че не мога да ти разкажа с подробности, защото аз самият още не ги знам. Но е много важно да го запазиш само за себе си. — Понижих глас. — Миналата година „Де Джонг“ прави една частна покупка от „Блуумфийлд Уайс“, емитирана от „Тремънт Капитал“. Кеш е човекът, който я осъществява. Знаеш ли нещо за нея?

— „Тремънт Капитал“ — промърмори Клер с чело, набръчкано от усилията да си припомни. — Името ми звучи познато, но не мога… Един момент! Сетих се! Сделката не беше ли гарантирана от Индустриалната банка на Япония?

— Не, гарантът е „Хоншу Банк“. Почти улучи.

— Да, нещо ми изплува. Беше дребна сделка, нали така?

— Четиридесет милиона долара — кимнах аз. — Продаде ли нещо?

— Не. Това беше една от „специалните сделки“ на Кеш. Мисля, че той сам я подготви. Никой от нас не успя да зърне нищо при продажбата. Глътна цялата комисиона.

Специални сделки. Специални клиенти. Кеш правеше много специален бизнес.

— Знаеш ли изобщо нещо за компанията?

— За „Тремънт Капитал“ ли? Абсолютно нищо. Не съм чувала нищо за нея нито преди този случай, нито след него.

— А някой друг би ли могъл да знае нещо?

— Не. Когато Кеш подготвя някаква сделка, той не позволява на никого да надзърне, докато не я завърши, а после вече мелницата се завърта с пълна сила.

— Не е възможно да прави всичко сам. Все някой от фирмата трябва да му е помагал да оформят документацията или да структурират сделката — предположих аз. — Няма ли някой в корпоративното финансиране, с когото да е работил?

— Не и в Лондон, доколкото ми е известно. Но по някои от специалните си сделки разговаряше с Ню Йорк. С един ситен дебеланко. Вайгел. Дик Вайгел. Мисля, че така се казваше.

— Можеш ли да си спомниш кой купи останалата част от емисията?

— Да, спомням си думите му, че е продал на „Де Джонг“. Не му отне много време. И веднага след това се обади на още някаква фирма и продаде всичко. Спомням си как се изумих от това — да продадеш цяла емисия само с две телефонни обаждания. Ненавиждам го, но не мога да си изкривя душата. Той е голям борсов посредник.