Майкъл Ридпат - Борсови игри

Обадих се по телефона на счетоводството от горния етаж да проверя дали сме получили първата вноска по купона за изплащане на процентите. Да, преведена е. Поне още не бяхме загубили пари. Който и да беше създал тази фиктивна компания, очевидно нямаше интерес да разлайва кучетата още в началото и щеше да изплати поне първите няколко вноски. Май бяхме станали жертва на наистина крупна измама.

Не можех да задам директно въпроса на Кеш. Ако той беше замесен в някаква степен, това можеше да му даде възможност да се измъкне, а аз нямах право да рискувам. Непременно трябваше да разбера степента, до която бяха въвлечени „Блуумфийлд Уайс“. Внезапно ми хрумна нещо. Вдигнах телефона.

— Ало. Тук Лозанско-Женевска банка.

— Клер, обажда се Пол. Свободна ли си да се видим днес на обяд?

— О, каква мила изненада! Разбира се, с удоволствие ще обядвам с теб.

— Чудесно. Ще се видим в „Люк“ в дванайсет и петнайсет.

Клер беше работила в „Блуумфийлд Уайс“ допреди шест месеца. Би трябвало да е в състояние да ми разкаже нещичко за „Тремънт Капитал“ и за участието на Кеш в сделката. А и това беше чудесен повод да я заведа на обяд.

Подраних в „Люк“ и взех маса до прозореца. Ресторантът се намира на втория етаж в една сграда насред пазара „Ледънхол“. Слънцето струеше през отворения прозорец, долиташе глъчката от сергиите. Бяха заети само половината маси; запълваше се едва към един от застрахователите на „Лойд“, чиито кантори бяха съвсем наблизо.

Само след две минути дойде и Клер. Звънкото потропване на високите й токчета по черно-белия под, късата й обтегната пола и благоуханният скъп парфюм грабнаха вниманието на всички мъже в залата. Завистливите погледи от околните маси преизпълниха сърцето ми с гордост. Тя се приближи до масата, вдигна ръка за поздрав, усмихна се и седна до мен. Не беше красавица от класически тип, но излъчваше страхотен секс.

Дадохме си поръчките и се заоплаквахме взаимно колко умрял е пазарът. След няколко минути си дойдох на думата.

— Клер, искам да споделя с теб нещо много важно. Но е твърде деликатно и ще ти бъда много задължен, ако го запазиш само за себе си.

Клер се изсмя.

— О, Пол! Колко вълнуващо! Тайна! Не се тревожи, няма да кажа на никого.

— Става въпрос за Кеш.

И следа от смеха не остана по лицето й.

— О, Кеш! Това копеле!

— Защо го наричаш така? Какво е направил?

— Може би и аз трябва да споделя с теб една тайна. — Тя сведе поглед към масата, вдигна един нож и го завъртя в ръцете си. — Както знаеш, работих две години за „Блуумфийлд Уайс“ преди да се преместя в ЛЖБ. Е, след година-две си създадох добра група от клиенти. Започнах да прави добър бизнес. Аз бях щастлива, клиентите бяха щастливи, „Блуумфийлд Уайс“ беше щастлива. И тогава от Ню Йорк се изтърси Кеш Калахан. Имаше репутация на голям бизнесмен и получаваше голяма заплата, но си нямаше клиенти в Европа. И ги открадна.

— Как успя да го направи?

— Отначало започна полека. Първо проучи кой от търговските посредници с големи сметки не разполага с достатъчно време, за да покрива както трябва позициите си. И тогава услужливо започна да им предлага „помощта“ си. Разбира се, накрая клиентите вече предпочитаха да говорят повече с Кеш, отколкото с първоначалния си търговски посредник. Предполагам, че в известна степен това не беше толкова лошо, клиентът започваше да се чувства по-сигурен и фирмата разширяваше бизнеса. Кеш обаче започна да прилага по-драстични мерки. В моя случай беше хвърлил око на моите двама или трима най-крупни клиенти. И всеки път, когато отсъствах от офиса по някаква причина, веднага им телефонираше. Но те се оказаха лоялни и искаха да работят с мен. И тогава той пусна слух за мен и един клиент. Страхувам се, че не мога да ти кажа името му.

— Какъв слух?

— Казвал, че спя с този клиент, и това било единствената причина той да ми поверява парите си — изрече тя разпалено. — А това е нелепо. Абсолютна лъжа. Единствената причина, поради която клиентът ми работеше основно с мен, беше, че аз му давах добри идеи и той печелеше от тях. Никога не бих имала връзка с някой клиент. Никога. Би било абсолютно непрофесионално.

Прониза ме с очи, пламтящи от гняв. И изведнъж се разсмя.

— О, Пол, недей да гледаш толкова жално!

Лицето ми пламна като божур. Решителната й декларация за професионалното поведение с клиентите беше срутила и без това илюзорните надежди, спотайващи се нейде из съзнанието ми. И представа нямах, че лицето ми ме беше издало.