Майкъл Ридпат - Борсови игри

— Ще ви бъда изключително благодарен за информацията, мистър Хаката. Вие сам разбирате, ние представляваме крупен инвеститор при тази частна сделка.

— С удоволствие бих ви помогнал, мистър Мъри, но в регистрите ни не е отбелязано да сме давали подобна гаранция.

— Не, може би аз не обясних достатъчно ясно. Проспектът е отворен пред мен на бюрото. А и някой от вашата банка е разговарял само преди седмица с една моя колежка, мис Чейтър.

— Аз разговарях с мис Чейтър. И разговарях също с мистър Шофман преди няколко месеца. Ние сме абсолютно сигурни, че не сме давали никаква гаранция на тази „Тремънт Капитал“. В действителност нямаме никаква информация, че такава сделка съществува. Ако вие знаете нещо повече за тази компания, ние с удоволствие бихме ви съдействали. Не обичаме да злоупотребяват с името на банката ни.

— Благодаря ви много, мистър Хаката. Ще ви информирам още при първия удобен случай. Довиждане.

Това беше повече от странно. Беше ли възможно „Хоншу Банк“ да не знаят нищо за гаранция, която те самите са дали? Хаката бе проверил папките си съвсем съвестно. Все пак „Хоншу“ бяха голяма банка. Възможно беше гаранцията да се е залутала нейде. Направо невероятно, но теоретично възможно.

Но ако „Хоншу Банк“ не бяха чували нищо за емисията, то „Блуумфийлд Уайс“ нямаше начин да не знаят. Реших да им позвъня. Не се обадих на Кеш. Ако Деби бе имала право и около тази емисия имаше нещо съмнително, не исках да вдигам Кеш по тревога на този етап. Позвъних в библиотеката на „Блуумфийлд Уайс“, където се съдържаше пълна информация за всяка емисия облигации, които бяха управлявали.

Обади се млад женски глас.

— Тук библиотеката.

— Добро утро. Обажда се Пол Мъри от „Де Джонг“. Бихте ли ми дали всички подробности, с които разполагате, за една частна продажба, която сте осъществили за Акционерното дружество „Тремънт Капитал“. Било е някъде преди година.

— Страхувам се, че нямаме никакви подробности за тази емисия — отвърна мигновено библиотекарката. Нямаше дори и пауза да погледне папките или картите.

— Не е възможно да нямате. Не можете ли да проверите?

— Вече съм проверила. Вашата колежка мис Чейтър ми позвъни миналата седмица. Нямаме никакви подробности за тази емисия. А причината е, че такава емисия просто не съществува.

— Сигурно имате някаква грешка. Не можете да бъдете толкова сигурна. Моля ви, проверете пак.

— Мистър Мъри, проверила съм всичко най-изчерпателно. — Библиотекарката повиши тон. Очевидно не беше от хората, които обичат да подлагат на съмнение професионалните им качества. — Мис Чейтър беше настойчива също като вас. Емисията просто не съществува. Грешат или нашите регистри, или вашите. А ние сме инвестирали стотици хиляди лири за създаване на системи за извличане на информация от релационни бази данни. Няма и следа от „Тремънт Капитал“. Можете да се обадите, когато откриете точното име на облигацията, която притежавате. Ще се радваме да ви помогнем. — И с тези думи момичето затвори. Тонът й подсказваше всичко друго, само не и радостта да ми бъде от помощ.

Облегнах се зашеметен на стола си. Беше ли възможно главният ръководител и гарантът да нямат и представа за тази облигация? Дали въобще съществуваше? Замислих се за момент. Тъй като това беше частна продажба, не беше необходимо да бъде регистрирана в която и да е фондова борса. Но нали винаги има адвокатски фирми, ангажирани с тоя род сделки. Сграбчих проспекта и го разлистих, търсейки името на юридическата фирма, дала правната основа на сделката. Не ми отне много време да го открия. „Ван Крееф, Хеерлен“, Кюрасао. Странно. В такива случаи обикновено се прибягва до помощта на авторитетни лондонски или нюйоркски фирми. Още няколко минути ровене из проспектите и открих това, което търсех. „Всички проблеми, възникнали при изпълнението на този договор, ще бъдат тълкувани според законодателството на Нидерландските Антили.“ Никаква следа дори от обичайното споменаване на английското или нюйоркското право.

Как се беше получило така, че никой да не забележи тия особености на договора? Навярно всички са били много заети и никой не е имал време да прочете както трябва цялата документация. В края на краищата, гаранцията на „Хоншу Банк“ вероятно е приспала вниманието им.

Обаче такова нещо като гаранция на „Хоншу Банк“ просто нямаше. „Де Джонг и Ко“ бяха дали назаем двайсет милиона долара на шел-компания, за която не ни беше известно нищо. Не знаехме кой е собственикът й. Не знаехме каква съдба е сполетяла парите ни. И определено не знаехме дали изобщо ще си ги получим обратно. Юридическата документация вероятно беше изпъстрена с купища пропуски.